Между другото с Текла Алексиева

31 октомври 2019 текст Севда Семер
Нейни са почти всички корици на една от най-успешните ни книжни поредици. Ако обаче страстно сте обичали Библиотека Галактика, стартирала преди 40 години, едва ли ще очаквате художничката им да ги е правила "между другото, като всичко останало".


Което не значи, че е било небрежно: книгите са известни с естетиката си, освен че бяха широко отворен прозорец за бягство (поне въображаемо). Кориците им носеха таен символ и значения, които се отключваха, щом прочетеш историята, и днес все още са пример за стил и вкус. Защо Текла казва, че са ставали между другото? Защото е правила какво ли не още – марки, стенопис, учебници, анимация, живопис. Покрай 75-ата ѝ годишнина сега гледаме парчета от въображението ѝ в изложба в Пловдив, прожекции в Одеон и нова корица за последните два тома на Библиотека Галактика. Заради всичко това я потърсихме, а тя ни покани в своята слънчева кухня, където между другото поговорихме и за останалото.

Подарителят на галактики
От рисунките за Галактика са останали много малко, защото съм ги подарявала като невидяла. Който не е влязъл вкъщи и не е казал да му дам нещо, на него не съм дала. От сто и колко броя ми бяха останали към 40. Нарисувала съм ги, отпечатала съм ги, прибрала съм ги в едно чекмедже, а фенове открай време идват и "ух, че обичам тази книга", "ау, че харесвам онази" – разбира се, вземи си го! Вместо да ми седи в чекмеджето, някой му се радва. Харесвала съм това, което рисувам, но не чак дотам, че да го пазя със зъби и нокти. Наистина, като ти поискат нещо, как да кажеш "ей, ама точно това не ми се дава!". И маслени картини, и какво ли не – оказа се, че съм един голям подарител.

Продължение на дома
В ателието ми е минал целият живот. То е съвсем близо, на 800 метра, и там си е работилница – да мога да цапам, да хвърлям, удобно за мазане, чукане, коване на рамки. Беше ми като втори дом. Прибирах се тук, за да спя, но съм спала и там; идвах детето да видя, къщата да почистя. Впрочем пералнята ми беше в ателието – реших, че вкъщи няма място, а в него има много. Носехме прането, връщахме прането. Носехме книги, връщахме книги. Все едно е било продължение на този апартамент, като да мина от едната стая в другата. Пътят дотам е прекрасен, през три блока се минава, през дърветата – сега на нищо не прилича, едни молове са се издигнали, пази Боже. Преди беше прекрасно поле, с растения, дървета, круши, ябълки, сливи – какво ли не; красиво беше и нататък да се върви, и наобратно. Веднъж рисувах в ателието, но какво рисувах – вратата на клозета. Реших да си направя върху нея нещо много красиво и си я занесох там. Направих една преливка от синьо към жълто към бяло, една черна неутронна звезда и една огромна пъпка на магнолия, прозрачна като през рентгеновите лъчи на тази звезда. Рисувам и мажа със скъпи и хубави бои, а Едмонд Демирджиян, който работеше в съседното ателие, при Кирил Христов, дойде да ми иска бяла боя. И вика: "Текло, ти рисуваш по вратата на клозета с тези бои? Моля ти се, ще ти дам български". Викам му "имам си", а той казва – "тогава ще ти дам една картина, а ти ми дай тези туби". И ми даде картина, а аз му дадох тубите.

Кориците сега, кориците преди
Мъжът ми работеше в издателство Наука и изкуство. Беше главен художник или полуглавен, имаше шестима други, които възлагат, правят, редактират корици. Имаше отдел коректори, 10 или 20, отдел редактори, отдел технически; десетки хора работеха по една книга. А сега мъжът ми Жеко си седи на компютъра и прави и оформление, и художество, и шрифт, и страниране, и коректура. Всичко това го върши един човек, което е огромна разлика. Тогава вкусът се налагаше малко общо – трябваше да бъде подчинен на тези тъй наречени арт директори. И според вкуса им книгите трябваше да излизат не да кажем добре, но в рамките на една естетика, която е правилна и приятна. Сега издателствата нямат арт директори, а има и такива без коректори и редактори. Всъщност повечето неща зависят от самия притежател на издателството, който прави каквото си поиска. Затова могат да излизат книги, които са кичове, ама може да излизат и много хубави, прекрасни – като например тези на Яна Левиева. Много хора обаче се занимават с неща, които не са им работа. Вярно – преди издателствата се ръководеха тоталитарно, бяха държавни, но вкусът се ръководеше от художници. Ако нещо някой го боли, тича при доктор, ако му откраднат нещо – тича в полицията, обаче ако правиш книга, все едно, че художникът не е професионалист – не се допитват до него. Като да отидеш на лекар и да му кажеш "според теб кашлям, но аз кихам". Не може такова отношение, а е точно такова понякога.

Досущ като Пушкин
Не ми е отнемало дълго време или специални нагласи да рисувам, но ако не прочета книгата, нищо не мога да направя. Има някои – резюме им дали: "той и тя се срещат на Коморските острови и, ох, колко се обичат", и художникът рисува двама, дето се целуват. Ама това не е корица, която е във връзка със самата книга – това е измишльотина на тема, по която са писани стотици сюжети. Затова, като правиш корица, си седиш и си четеш, виждаш всеки детайл и си вадиш каквото е нужно, за да разберат хората веднага какво и защо е нарисувано. Преди време помолих мъжа ми да сканира кориците ми, седнах и внимателно ги нарисувах дигитално като истински оригинали. И докато си работя, цъкам някаква корица и се чудя защо точно така съм я рисувала. Хванах и препрочетох няколко книги и се изненадах колко точно съм ги илюстрирала, нито един елемент не е случаен. Казах си "Браво, Текло, браво!". Досущ като Пушкин, който, като написал Евгений Онегин, ходил из кабинета си, удрял се по главата и казвал – "Браво бе, Пушкин, браво бе, говедо! Какво хубаво нещо си направил". Нещо такова ми се случи и на мен.

Скъпа лельо, минава аероплан
Поезията при мен също ставаше между другото. От години съм ги писала, чели сме ги вкъщи, седят в едни папки – стихотворения отпреди 20-30 години. По някое време ги изпринтих, мъжът ми ги изчете наведнъж, харесаха му и станаха на книга. Без никакви индикации от съдбата – нещата стават както си искат, така съм забелязала. Те като че ли сами се издадоха, без никакви усилия от моя страна, освен да не ги поправям. Нахвърлях ги набързо и е пълно с правописни грешки. Имам една огромна полза от липсата на имейли, компютри и всякакви дяволи – че умея да пиша. Откакто съм се родила почти, пиша писма – първо до леля ми, която замина за чужбина, бягайки. 4-годишна бях, диктувам ги на майка ми, тя ги пише, после започнах и аз. Това страхотно помага на човек да умее да си излага мислите, да не се заплита, да казва най-важното, да знае интересното. След години стана ужасно за мен – тийнейджърът няма мозък в главата, какво да напиша аз? И да напиша нещо, то не е за пред лелята. Тоест седях измъчена и се чудех как да попълня страницата с думи. Броях колко букви има в самолет и колко – в аероплан. Пишех по-дългата. Това беше един ужасен период, после минахме тези пубертети и продължих да пиша на безкрайно много хора, докато не цъфнах и аз в имейла. Тракаме набързо, хвърляме го, няма адреси, марки, ходене до пощата – лесно, но безсмислено. Липсата на писмен документ е голям кусур. Онези стари писма при едно пренасяне хванах и ги препрочетох. Ахнах – то е цял роман! Какво е ставало, защо, как, кой... За мен думите са нещо много естествено, изобщо няма разлика с рисуването – нали като рисуваш, мислиш.



ТРИ СЪБИТИЯ С ТЕКЛА АЛЕКСИЕВА

Анимационни филми
"Скелети от гардероба – почти бях забравила, че съм правила анимационни филми." Но ги има – на 6 ноември в Одеон завъртат 6 заглавия, рисувани от Текла между 1975 и 1986. "От всичко малко по малко съм правила – защото ми се обажда някой и казва "Текле, туй ще го направиш ли?". Не съм отказвала, а като започна да правя нещо, то винаги се оказва интересно, винаги!". Потвърждаваме в сряда в 18:00, когато гледаме например Котенцето (за което Текла трябва и да плете), Мятало Ленче ябълка и Най-кръглото врабче.

Библиотека Галактика
1979 е, когато Милан Асадуров създава Библиотека Галактика и успява някак да убеди ДС, че книгите са безопасни за режима. 40 години по-късно той решава да издаде последни две в поредицата с корици от Текла и Димитър Трайчев, но малко преди да ги види, Милан си отива. Дъщеря му довършва планираното и все пак излизат Приказка за тройката от Аркадий и Борис Стругацки и българският сборник Антиутопия. Не се продават, а се подаряват – на 12 ноември в Перото в 18:30, когато можете и да дарите за публикуване на книга с лекции на фантаста Агоп Мелконян.

Изложба в Sariev
"Правенето на изложби било голям зор!", казва Текла за едва втората си самостоятелна експозиция. След години планиране с Веселина и Катрин Сариеви, сега в Пловдив подреждат нейни оригинални илюстрации за корици, правени между 1979 и 1989. Галактиките на Текла събира 36 от тях, а откриването в Пловдив е на 2 ноември от 18:30 (в присъствието на художничката). Изложбата е там до 27 декември, като освен рисунките, гледаме и документален филм за Текла, сниман от Калин Серапионов.  

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.