7 момента на София Грънчарова

7 ноември 2019 текст Севда Семер
Смесва мода с пърформанс и театър, книги – с фотография и колаж.


Така между жанровете се движи и в живота си – преподавала е танц, докато учи изящни изкуства във Франция. Сега живее отново в София, където и в предишни изложби сме виждали работата ѝ, свързана с дизайн, масова култура, публични и лични пространства. Ако звучи сериозно, напоследък и тя започва да усеща собствената си и професионална отговорност – и открива, че ѝ харесва. Изложбата ѝ в момента – Безкраен коктейл във Васка Емануилова, е "временно състояние" на експериментите на един вечен оптимист, както сама се определя. Преди да я видите, започваме точно от това.

Моментът, в който осъзна, че си вечен оптимист
Когато наивната ми страна разбра, че не всички хора са такива. В този момент си казах, че просто няма смисъл да живея с нагласа, различна от тази на вечен оптимист.

Моментът, в който започна да танцуваш
Когато поисках да усетя музиката по нов начин, а и от любов към джаза. Както и от желание да контролирам по-добре тялото си в пространството.

Моментът преди откриване на изложба
Ако е самостоятелна и тежестта е основно върху моите рамене, искам да я наредя и да си легна да спя по време на откриването. Ако е обща, много обичам споделеното вълнение и дори стреса и риска от паника (заради неочаквани технически проблеми и т.н.). В тези моменти се мобилизирам невероятно и хем съм готова да тичам и да лепя снимки по стените например, хем се усещам като някакъв балансьор за общото напрежение, дори ми харесва да го поемам.

Моментът от правенето на книги, който ти е най-забавен

Изпълването на цялата страница, съчетанието между отделните работи и подреждането им като кадри от филм. После физическата тежест на напечатаното книжно тяло.

Моментът, когато видя силата на "визуалната тишина"
В един епизод на Улицата от 90 и някоя година. Имаше момент, в който билбордите бяха запълнени с ренесансови картини (не че това е особена тишина, но има съвсем друга звучност). Оттам тръгна мисълта за градските пространства и каква част от тях е запълнена с визуално съдържание (реклами, двуизмерни напечатани или движещи се образи). Какво би било, ако това съдържание беше различно, празно, обърнато към зрителя по непрагматичен начин.

Моментът, в който започна да мислиш за езика на модата
Несъзнателно – откакто съм била малко момиче, от постоянното облъчване с кукли и подобни. Една идея по-съзнателно – от 2-3 години. Напоследък се опитвам да я смесвам с пърформанс и театър, защото и там тялото има ключова роля. Засега всичко е в начални мисли и експерименти, но е страшно интересно.

Моментът от миналото, в който едва се разпознаваш
Една София, която много се плаши от авторитетите и е склонна да прави огромни компромиси със себе си.

София Грънчарова е на sophiagr.com и instagram.com/sophiag.r

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.