7 момента на Никол Дечева

13 ноември 2019 текст Виолета Иванова
Гледа кино не само за развлечение – то е начинът ѝ да учи още за света.


Затова поканата да направи свои постери на филмите в програмата на Гьоте-институт за 30-годишнината от падането на Берлинската стена е право в целта. Изложбата с тях тъкмо претича през Дом на киното, а ако се чудите къде другаде сте гледали работи на Никол, ще да е било миналото лято в Параграф – експозицията на арт книги, вдъхновени от избрани късове литература. Ето я втората страст на тази художничка – да визуализира любими текстове, а докато задобрява в графичния дизайн (и с практика, и с прескачане между арт академиите в София и Гент), не изпуска шанс да опита нещо ново: от ситопечат до шрифтов дизайн. Изглежда вятърът тепърва ще я духа в интересни посоки, но на първо време слушаме защо избягва бъбривостта и как така още не си е изтупала килима.

Моментът, когато осъзна, че Белгия те е променила
Гент е доста спокоен и умерен град, така че когато се върнах в София, започнах да усещам промените. Там успях да се фокусирам върху проекти, които отнемат време, търпение и работа в екип. А покрай връщането тук вече понаредих по по-умел начин приоритетите си занапред. Усетих, че нямам време за губене, ако искам да се развивам смислено.

Моментът, който ти носи спокойствие
Когато успявам да комуникирам естествено, непринудено и открито с някого. Когато съм разбрана и разбирам правилно.

Моментът, за който денонощието все не стига
Тогава използвам следващото. По принцип не стига за повече четене, за слушане на албуми и подкасти, откъм визуална информация обикновено се насищам достатъчно. А иначе имам и един килим, който от много време трябва да изтупам.
 
Моментът, който те запали по архитектурата
Редовно се повдигат дискусии относно сградите около нас – за събаряне, за строежи, реновации и т.н., така че неизбежно започнах да се интересувам от самата архитектура и през какви процеси преминава или е преминала. Чисто любителски чета различни източници на тема история и опазване. Когато започнеш да осъзнаваш между какви сгради се движиш всеки ден, обстановката става осезаемо по-любопитна.

Моментът, в който търсиш второ мнение за работата си
Често се допитвам. Така се и уча, а и чуждият поглед си е голяма ценност. Но избягвам да питам хора, които не слушат внимателно.

Моментът, в който рисуваш по текст
Текстовете намирам с проучване или препоръчване. Обикновено са разкази или откъси, като често клоня към абсурда или по-наивния изказ – например на Хармс, Фернанду Песоа, Итало Калвино или поезията на Борис Виан, която успях да намеря единствено по странни форуми в интернет. Запознавам се с контекста, после чета отделни части на глас, за да усетя цялостното звучене и в пространството. Започвайки скиците, опитвам да се отдалеча от буквални интерпретации, като раздробя и комбинирам идеите, а накрая свия нещата до максимален синтез. Бъбривостта не ми е присъща.
 
В моментите на прегряване...
...е време за сън или за кино. Съвсем класическият метод за обикаляне безцелно на улиците, докато ми се поизпразни главата, също върши работа.

Никол Дечева е на behance.net/nicolside и instagram.com/nicolside

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.