Животът ти е поп-фолк

23 април 2009 текст Никола Шахпазов снимки Валентин Даневски за Ангел Коцев студио
Това интервю е истински прецедент за Програмата – едва ли скоро на нашите страници ще откриете статия, в която думата чалга да се използва толкова много пъти. Имаме си обаче добра причина – през последните месеци Светлана Куюмджиева и Весела Ножарова се трудеха по организацията на първата по рода си изложба, свързана пряко с явлението, наречено поп-фолк, турбо-фолк или просто чалга. Изкачихме се до 12-ия етаж на софийски блок, за да чуем техния разказ за неочаквано веселата им изследователска мисия до планетата Чалга. И обратно.


Повечето хора на изкуството дори не произнасят думата чалга, какво ви изкуши да работите по проекта на Алтера Изкушението чалга?
Весела Ножарова: Такава изложба отдавна трябваше да се направи, защото т.нар. чалга е много важна част от културата на българското общество днес и през последните 20 години. Голям пропуск е, че досега българският интелектуалец се е държал пренебрежително към това явление.
Светлана Куюмджиева: Чалгата е толкова зрелищна, визуална и обсебваща, че да се направи такава изложба е съвсем логично. Стремим се в проектите, които правим, да има някакво отношение към заобикалящата ни среда, а в момента чалгата е най-активната й съставка. Не харесвам чалга, не слушам такава музика, но едновременно с това не се гнуся и не мога да се правя, че такова явление не съществува. В крайна сметка, не живеем в някаква херметично затворена среда – ние живеем в чалгата.

Едва ли е било лесно да представите явление, което се развива вече 20 години.
Светлана: Установихме, че темата е гигантска. Чалгата се оказа море, в което можеш да набуташ абсолютно всичко – от човешките взаимоотношения до строежите на молове и казина, разлика между бедни и богати, отношение към жената. Чалгата не е само музикален жанр, а дизайн на живота – тя е лъскав мерцедес върху разбитите улици на фона на мизерния пейзаж на софийски краен квартал.
Весела: Но решихме да вземем като отправна точка чалгата като музика и чрез нея да разгледаме това, което се случва в България през годините на преход. Защото точно след 1989 тази музика излиза от апокрифност и домашност и постепенно се превръща в официалното лице на българската култура. Темата ни беше интересна и защото чалгата разделя българското общество на две много добре обособени части – една малка, която се гнуси и отрича от нея, и друга, за която чалгата е част от нормалното ежедневие. Тези две части на обществото дотолкова не комуникират, дори нехаят за съществуването на другите, че сякаш са две различни планети.

На практика Изкушението чалга ще събере на едно място тези два свята.
Светлана: Надявахме се с тази изложба да привлечем една малко по-различна аудитория – например хора, които по принцип не посещават галериите. Но май изложбата ще бъде интересна точно на хората, които не харесват тази музика – затова присъства и тази провокация в заглавието – Изкушението чалга. Защото тя не може да бъде изкушение за хората на изкуството, но в нея има неустоими неща, които подлежат на ирония, на анализ или критика.
Весела: Това бе изкушение и за нас. Правихме много нетипични неща – ровихме се в историите на тези хора, слушахме тяхната музика, ходихме на клуб. В един момент почваш да чувстваш изкушение да харесваш това нещо – то те примамва с пищността и блясъка.
Светлана: Аз изпитах серия от културни шокове, гледайки телевизия Планета. И то не като омерзение и погнуса – просто онемявам, пред мен се отварят други светове. Но всъщност така човек се обогатява и осъзнава доста нови неща, започва да разбира мирогледа на доста от хората, с които живее.

Изложбата едва ли е морализаторска и античалга?
Весела: Не е размахване на пръст, не е анти, не цели да слага етикети.
Светлана: Едновременно с това целта ни не е да правим музей на чалгата, в никакъв случай. Изложбата е изследователско пътешествие до планетата Чалга. Двама куратори и 13 художници, които се опитват да обяснят на себе си, а и на посетителите какво е това явление. Подготвили сме хронология на историята на чалгата, която правим заедно с музиколога д-р Венцислав Димов от БАН. Защото тук чалгата започва още от Възраждането, през социалистическия период е абсолютно апокрифна, но през 80-те години започва да се възражда с Хисарския поп.

Чухме, че към хронологията ще има и колекция чалга артефакти?
Светлана: Един от художниците, които поканихме – Константин Божанов, искаше да направи истинска мощехранителница, в която да постави косъм от Азис. По същия начин, както се съхраняват косми от брадата на Мохамед или мощи на християнски светци. Тръгнахме да търсим контакт със самия Азис и след седмици търсене на връзка по най-различни начини, се оказа, че Азис не дава косми, нито нокти, нито каквото и да било от тялото си. Защото се притеснява да не му направят черна магия. И това е напълно нормално – той си е циганка, суеверен е. След цялото епично търсене на косъма, Азис дари своите изкуствени мигли за изложбата – което е много мило от негова страна.

Сигурно има и други интересни експонати?
Весела: Да, ще има и една много забавна колекция обложки на демо касети от 90-те години. Абсолютно уникални снимки и колажи, доста примитивно направени на ръка. Те отразяват възлови моменти от историята на България – боновите книжки, доларите…

Какво всъщност са демо касетите?
Весела: Демо касетите са част от процъфтяващ бизнес от 80-те и началото на 90-те. Бясно пиратско тиражиране на касети с изпълнения на сръбски, гръцки и български изпълнители. Демотата също са и касети със записи на изпълненията на певци, правени в самата кръчма – гласът изчезва, заглъхва, чува се пеенето на посетителите. Качеството е драматично лошо.

Какви са другите акценти в изложбата?
Светлана: Има няколко видеоматериала. Около единия – Тяло без органи. Български бар на Даниела Костова, ще организирме максимално убедителен истински бар. Ще го направят хората от Арт клуб на ул. Иван Асен. Има също филми от Ергин Чавушоглу и Аделина Попнеделева – тя е снимала един вече несъществуващ пловдивски чалга клуб Чака-рака. Всички по-млади автори правят проекти специално за изложбата – Орлин Неделчев, Боряна Венциславова, Станимир Генов, Викенти Комитски, Светозара Александрова.
Весела: Богданов и Мисирков участват с три работи от своя цикъл фотографии Нова митология. Те са снимали известни ромски чалга изпълнители като Бони. Те ще имат и инсталация специално за изложбата – ще вкарат в СГХГ половин Москвич, накичен с волани, куклички – цялата провинциална култура, сред която вирее чалгата.

Надявате ли се на ответна реакция от страна на чалга индустрията?
Светлана: Силно се надяваме да постигнем някаква комуникация с тях. Все още не е сигурно дали ще се получи.

Как беше пътуването до планетата Чалга?
Светлана: Забавно, интересно, готино – открихме доста нови неща.

Изкушението Чалга е в СГХГ от 1 до 31 май
Откриването е на 30 април в СГХГ, 18:00;
афтърпартито е в Арт клуб (ул. Цар Иван Асен II 6), 20:00

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.