Архитектура, която променя света

20 октомври 2011 текст Деница Стефанова, снимки Илиян Ружин

Архитектурата не значи просто застрояване. Тя може да предложи повече от прагматични решения на днешните ни икономически стремежи. Тя e способна да ни насочи към нови реалности, или поне да намекне за неразкрити възможности.




С тези думи започва манифестът на тазгодишното издание на фестивалa Sofia Architecture Week, което ще се проведе между 1 и 6 ноември и включва изложби, лекции, творчески работилници, дискусии, презентации и филмови прожекции. Това е и причината за срещата ни с куратора на Архитектурната седмица Любо Георгиев. Знаем, че е учил архитектура в Италия и Холандия, а от 2010 съвместно с колегата си Симон де Йонг създава собствена практика в Ротердам – de+ge archtiecten, питахме го за всичко останало.

С какво ще се отличи Sofia Architecture Week тази година?
Особеното на тазгодишната седмица е интерактивността от една страна и посещението на разнообразни групи хора – от друга. Ако досега седмицата е била насочена към студентите и младите хора в бранша, то този път се опитваме да привлечем и средното поколение архитекти, които по принцип не участват много, поне на наши събития.
Голяма част от събитията ще са продукт на самата седмица. Друга основна разлика е, че се опитваме архитектурната седмица да бъде по-динамична, интерактивна, по-малко дидактична. Имаме рециклиране на лекторите. Използваме в различни дискусии различни работилници, т.е. опитваме се да скъсим дистанцията между публика и гости.
Имаме седем работилници, три от които са с амбиционата цел да оставят следа в градската среда. Имаме шест дискусии, които целят да има доста взаимодействие между публика и дебатиращи.

Разбрахме, че ще има и организирани посещения на определени сгради.
Да, за 6 ноември сме предвидили посещение на най-високата сграда в София, индустриални комплекси, посолства или резиденции. Места, които са интересни, но достъпът до тях е ограничен. Предвидили сме да има и гид.

Мото тази година е Архитектура с неограничени възможности…
Да, но с въпросителна накрая. Защото се питаме докъде могат да стигнат амбициите на архитектурата. Може ли тя да промени света? Звучи малко мечтателско, но това е нещото, с което биват облъчвани студентите – че от тях зависи облика на света, в който живеем. Което е донякъде така, но не съвсем.

А как е?
Има директна връзка между средата, в която живеем и обществото, отношенията помежду ни. Затова на SAW сме привлекли хора, които донякъде мечтателски казват: “Да, архитектурата може да промени света”, както и такива, които смятат, че тя трябва да се занимава просто с едно добро строителство, което остава във времето.

На кои лекции да обърнем по-специално внимание?
На всички, защото гостите са поканени с определена причина. Лекторите са 11, всеки може да намери това, което най-много го вълнува, както и предпочитания му начин на получаване на информация.

Спомена, че три работилници са си поставили задачата да оставят нещо трайно след себе си – кои са те?
Трите групи ще са под ръководството на български и чуждестранен архитект. Българските студиа са Funkt, Transformatori и whATA. Ще работят четири дни с помощта на студенти, основно по архитектура, но не само. Едната тема ще бъдат подлезите в София, другата – детските площадки, а третата е малко по-универсална – за социалните пространства в града и това как хората си взаимодействат там.

Кои са най-любопитните и предизвикателни аспекти на градската среда?
Най-предизвикателното е да бъде намерен правилният баланс между частния интерес и общото благо. Как хората поддържат общите сгради, кой се занимава с улиците, тротоарите и градинките, по какъв начин се поддържат, кой решава дали е правилно или не.

Какво говорят софийските фасади за хората, които живеят тук?
Че в момента се интересуваме твърде много от ограничено личния си интерес – какво има вътре в къщата, а отвъд прага светът може да свърши. Според мен все пак хората малко по малко излизат от тази неприятна хватка.

Ако имаш неограничени възможности, какво би променил в София?
Не е нужно много, но бих възстановил НДК в оригиналния вид, в който е построена сградата. Бих направил и много линии на метрото, и много възможности за използване на колелета. В момента прекалено много хора разчитат на колите си, което е разбираемо, защото общественият транспорт не е в най-добрата си форма.

Ще оставиш ли паметника 1300 години България пред НДК?
Да, бих го оставил, но той вече е разрушен от времето и би било твърде пресилено, ако го възстановим в първоначалната му форма. По-скоро ми е интересно дали тази конструкция може да се използва за нещо друго. Мислил съм си за стена за катерене, например. Пуснахме апел за идеи за Архитектурната седмица и имаше няколко, които са точно за преустройство на този паметник.

Кога архитектурата е математика и кога е изкуство?
Архитектурата е математика, когато се говори за абсолютно перфектно изпълнена сграда – добрите материали да са събрани добре, прикрепени здраво един за друг и да работи. Изкуство обаче е в това да се получи нещо повече от събирането на материали и да има значение за обществото – дали, защото е изключително красиво, или изключително приятно като пространство, или пък защото е символично. Доста често изкуството може да бъде оценено чак след години. НДК е пример за това – много специално място, което след 20-30 години ще бъде култово.

В твоята лична практика кое би определил като изкуство?
Надявам се тази Архитектурна седмица да бъде изкуство.

Sofia Architecture Week е от 1 до 6 ноември.
Пълни подробности на edno.bg/sofiaarchitectureweek


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.