Нещата от живота: Алекс Даби Зеви



1 февруари 2018 текст и снимка Севда Семер
Колко срички отнема, за да отговорите на въпроса "откъде си"? За него със сигурност е малко по-сложно. Родителите му са с български корени, но той е живял единствено в Австралия и за последен път е бил тук като дете. Фотограф, издател на независими списания, експериментатор с езика и текста, Алекс е в София за резиденция в World of Co. Освен студио и място за живеене, тя му е ценна и като шанс да опознава града, хората и миналото му. Чува например за някогашната борса за нелегално записани касетки около НДК, където начинът, по който хората са си говорели, е издавал всичко за тях – от страх ("пази се от куките!") до бунт ("свободното време си е наше"). В неговите ръце тези фрази се превръщат в артистичен проект точно защото успяват да кажат много с малко. Преди Алекс да разкаже още за работата и впечатленията си в Æther на 3 февруари от 19:00, се срещаме за първи рунд диалог, в който се поглеждаме отстрани, вирваме глава за хубавото в града и чуваме любимата му романтична история.


МЕНТОРЪТ
Исках да стана артист още докато бях ученик. Родителите ми винаги са ми осигурявали материали и са ме насърчавали в разговор да го направя. Пък и когато бях малък, често пътувахме до България и тук виждах неща, коренно различни от вкъщи – исках да покажа тази друга гледна точка. В училище имах една учителка – ужасно странна и малко страшна жена от Сърбия, невероятно стриктна и с високи изисквания. Беше пълна с критика към работата ми и моят инстинкт тогава беше да се бунтувам срещу нея. Днес обаче постоянно си спомням какво ми е казвала: например, че зад всяко нещо стои нещо друго и че винаги трябва да опитваш да стигнеш по-далеч, защото мисленето в дълбочина няма граница, освен собствената ти. Затова понякога гледам снимките си силно увеличени или търся образ в образа – и наистина винаги има нещо, което е изненадващо и ново. Тя ме научи да бъда честен, но и самокритичен.

ГРАДЪТ
Начинът, по който започнах резиденцията си в София, беше като излизах по барове, ходех на изложби и посещавах концерти. Звучи странно, но исках да разбера какво се случва в този град, какво правят всички, да усетя общата енергия. Знам, че може би имам розови очила – наясно съм, че политически и социално има доста неща, които не са наред – но според мен е невероятно какво се случва тук. Хората са активни, но и някак скромни – добри са в това, което правят, и макар че виждат всичко, което не е както трябва, продължават да работят. С мен ситуацията е странна: българин съм, но съм и от Австралия, така че какъв ли съм изобщо? Но пък виждам разликите. Една от тях е, че хората в България не са така обсебени от себе си, просто си вършат работата. Това страшно ми харесва. Забелязвам също, че много млади хора искат да се махнат оттук и когато им кажа, че на мен ми се иска да се върна обратно, всички ми задават един и същ въпрос: "ти добре ли си?!". Според мен обаче нещо чудесно се случва тук и искам да го наблюдавам.

ГРАНИЦАТА
Родителите на майка ми се преселват в Австралия по време на режима, а историята им ми се струва най-романтичният жест на света. Дядо ми живял в малко село в Родопите, което се справяло доста добре и без политическата пропаганда – така добре, че почти нямали нужда от пари, освен за бензин. Той бил доста отявлено против режима и хич не си мълчал за това. Дори опитал да избяга, но го хванали и му предложили да влезе в армията, за да не влиза в затвора. Той казал: "Добре, нека само се оженя, и ще се запиша". Естествено, нямал никакво намерение да го прави. През нощта отишъл до къщата на баба ми и започнал да хвърля камъчета по прозореца ѝ. Бил на 22, тя – на 19, вече сгодена за друго момче. Казал ѝ: "Ако искаш да избягаме, ще трябва да е тази вечер". Тя откраднала пистолета на баща си и тръгнали. Ходили осем дни без храна, в жесток студ, до границата с Гърция. Там прекарали три години в бежански лагер, докато не им предложили да заминат. Избрали Австралия, защото била най-далечната дестинация.

ВРЪЗКАТА

Познавам объркани македонци, националистически настроени сърби, хора от Хърватска – всички на едно или друго ниво сме загубили връзка с традициите и историята си. Една нишка, която винаги ще остане силна за мен, е храната. Част от мен е, и то на дълбоко ниво. Отрасъл съм на шопска салата, кебапчета и всички тези чудесни неща. Затова хората се изненадват, че не мога да говоря български. Последно бях тук като дете и беше за няколко месеца, в края на ваканцията даже вече бях забравил английския. Нямам лесен отговор на въпроса с езика, но съм решил, че ще го науча, докато съм тук – дори започнах да ходя на уроци.

ПРОЕКТЪТ
Това, с което ще изляза от резиденцията, е проект с видео-интервюта с всякакви хора от Балканите. Искам да ги питам пред камера каква е тяхната позиция, къде се виждат в обществото. В Австралия просто не разбират тази част от света – мислят единствено в стереотипите, представят си шумни хора с много къс фитил, които ръкомахат навсякъде, докато говорят. Не разбират нищо от политиката и историята на това място или как те влияят върху сегашната ситуация. Хората по принцип не виждат по-голямата картинка. Не че искам да образовам някого, със сигурност има неща, които самият аз не знам. За мен е важно обаче да покажа малко по-различната посока. Преди да дойда, разни приятели ме питаха защо не отида в Берлин и това ми беше адски скучно – всички ходят там, едва ли е останало нещо, което да се каже за този град. Затова ще обиколя още няколко страни наоколо и се надявам, че така проектът ще се получи пълнокръвен. Същото желание за разговор ме води и към срещата в Æther – надеждата ми е и там да се получи такъв тип връзка с хората.

МУЗИКАТА
С голяма вероятност аз съм единственият човек в Мелбърн, който не свири в група. Затова моята задача е да снимам по концерти. Сцената там е огромна, ако искаш, може да отидеш на три добри концерта в рамките на една вечер. Имам широк поглед над музиката в различни епохи, но според мен в момента австралийската е най-добрата в света. Със сигурност не е това, което хората очакват, далеч по-експериментална и странна е (може да чуете например Exek, Bitchratch, Jannah Quill). Късметлия съм, че имам достъп до това и се опитвам да го предам нататък: работя върху списание за независима музика с двама приятели в Сидни, а понякога издавам книги със снимки на групи.

ПОЧИВКАТА
Чувствам се най-добре, когато съм най-зает, когато имам твърде много неща за правене. Но понякога имам нужда от почивка и в тези моменти ми харесва да се разхождам. И в София ходя навсякъде, но повече с цел да разбера града. В Мелбърн имам две кучета и ми харесва да оставям телефона си и да излизам на дълги разходки с тях. Друго нещо, което обичам, са филмите. Заради визуалната част в тях, разбира се, но също и заради диалога. Един от любимите ми режисьори е Ерик Ромер. В неговите филми всички говорят за всичко и не се случва кой знае какво, но разговорите са абсурдни и забавни и ми действат освежаващо.

Алекс Даби Зеви е на moodwar.com
Повече за резиденцията има на worldof.co
Срещата в Æther (Княз Борис I 39) е на 3 февруари от 19:00


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.