7 момента на Точка Илиева

23 май 2018 текст Виолета Иванова
Ражда се през 1989 и преходът остава лайтмотив в живота ѝ: учи рисуване в експериментална паралелка, а после хваща "промени в матурите, промени в системи на оценяване, промени в закона за притежание на марихуана...".


Нищо чудно, че и висшето ѝ се колебае: започва с интериорен дизайн, завършва анимация, а днес – като ТО4КА СПОТ – вади илюстрации, бижута, чанти, кецове и още изрисувани неща. Ако знаете почерка ѝ от другаде обаче, залагаме на Sofia Monsters – проектът на Точка и Атанас Куцев, в който той снима София, тя населва кадрите с добродушни чудовища, а понякога ги рисува и в реалната градска среда. В момента пък облича в цвят един трафопост в Лозенец за проекта Граффопост, но между две мацвания с четката намира време да ни потопи в своя личен свят, където често мирише на боя, прах и скали.

Моментът, когато стилът ти стана какъвто е
Няма точен момент. Той е резултат от години рисуване и размишления – от това как да преминават линиите и какви да са цветовете до лични размисли и терзания. Много характерен за стила ми е контурът. Рисувам така от дете, даже помня, че учители са ми казвали, че е доста грешно. Не ги послушах, стори ми се странно.

Моментът, в който започна да драскаш навсякъде
Първото нещо извън листа, върху което рисувах, бяха стените вкъщи. Родителите ми се побъркваха, защото от 3-4-годишна не спирах да ги драскам. Правех го непрестанно, с каквото ми попадне. Дори с онова кафявото лепило бях намацала новите тапети, после бях добавила искрящо зелен и розов маркер. Много бях доволна, те обаче – не.

Моментът, когато беше трудно да направиш и крачка напред
Не е един. Като се случи нещо катарзисно, крачките изглеждат големи, невъзможни и под тях има пропасти, но винаги си казвам "Можеш". Такъв момент беше, като реших да не работя в офис за някого, а да развивам ТО4КА СПОТ. Всъщност донякъде решението дойде от това, че в никоя рекламна агенция или студио, където бях кандидатствала, не ме искаха. Казах си, че явно моят път е друг и не е лесният, в който имаш сигурна заплата. Страхувах се, но знаех, че все някак ще се справя – винаги съм мислела, че, ако работиш с желание, талант и чиста идея, е невъзможно да не успееш.

Моментът, който би те отказал от изкуството
Може би ако има режим, какъвто е имало преди, и трябва да правя или да не правя неща, защото някой така ми казва.

Моментът, когато се изненада от себе си
Когато реших, че ще се катеря, след като 10 години, въпреки наличието на приятели, които го правят, не бях проявила интерес. Просто отидох и се зарибих. Изненадвам се също, като не се ядосам на нещо, което ме вбесява. Много съм си странна тогава.

Моментът, в който ти е най-леко на душата
Като завърша проект и знам, че няма някой, който да чака нещо от мен, отида на море и плувам, плувам, плувам. Или след катерене, като направя движение, което съм смятала за невъзможно за мен.

Моментът, когато постъпи егоистично и ти хареса
Като отказах да сменя розовото на трафопоста, върху който рисувам сега, въпреки че един ядосан дядо от блока до него категорично каза, че е грозен и е като гащите на неговата учителка.

Изрисуваният от нея трафопост е на ул. Развигор 6


Video, Montage & Music: Drago Taskov a.k.a. Digital Soul

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.