7 момента на Сиана Димитрова

5 юли 2018 текст Виолета Иванова
Може да сте мяркали космонавтите, фламингите и другите ѝ герои, мотаещи се из града върху памучни чанти. И тях, и отделните ѝ илюстрации търсим в magazinche.com, в което Сиана a.k.a Chilla работи в момента.


Пътят ѝ дотук тръгва от брега на морето, където е родена, и минава през Търново, където специализира педагогика с живопис и се радва на бавните дни, за да стигне до софийския бар Петък, където сега се случва първата ѝ изложба (до 25 юли). Другото забележително около нея е въздушната йога или новото ѝ любимо раздвижване след кънките, дървения борд и витошките разходки с Шорти – куче с тежък уличен опит, което сега живее като принц. Ако всичко това не ви стига, следват още седем точки на сближаване с Chilla.

Моментът, в който Сиана стана Chilla
Някаква моя си интерпретация на глагола chillin’. Винаги са ми казвали, че съм много спокойна. Обичам да чилвам, истина е, въпреки че в мен се крие и един малък невротик + още няколко образа на близнашката ми природа. След време разбрах, че в суфизма съществува вид медитация за пречистване с това име, а при обучението в хиндуистката класическа музика се преминава през етап chilla, в който ученикът тотално се изолира от външния свят, за да се съсредоточи върху музиката.

Моментът, когато замени Варна за София
Записах магистратура Дизайн на електронни издания в НБУ, дойдох за година и половина само докато се изуча, но беше ясно, че шансът да остана е голям. Чувствам се добре тук, но не съм сигурна, че е мястото, където ще пусна корен. Морето ми липсва адски много. Носи ми покой, който другаде не намирам. Опитвам се да компенсирам с планината, но двете са много различни сили, равни са ми като нужда.

Моментът, когато вдъхновението дойде от странно място
Приветствам го, независимо откъде идва, а и няма странно място за вдъхновението сякаш. Не съм очаквала да рисувам синтезатори и дръм машини например, за което до голяма степен е виновен приятелят ми (Симеон Веселинов от The Innkeepers – бел. ред.). Да наблюдаваш процес на създаване те подтиква ти самия да създаваш, заразно е. Но може би най-странна за мен беше рязката смяна на материалите, с които рисувам. Доста години заклето се въртях около маслото и в един момент, нямайки достъп до него, хванах тънкописците и мастилото за линография, които бяха наоколо и преди, но просто нямах интерес.

Моментът, в който рисуването беше терапия
Много са, но аклиматизирането към живота в София, съвпаднало с някакъв момент на осъзнаване, е един от тях. Аз съм адски емоционален човек, от тези, които прекалено много мислят и изживяват нещата, и ако нямах този отдушник, тегаво щеше да е.

Моментът по средата на рисунка, когато нещата тръгват на зле
Ох, не е много приятен, но се опитвам въпреки това да продължа и да докарам нещата до някакъв етап с идеята, че лош опит няма. Направи грозната рисунка, поучи се какво не е както трябва и хващай следващата идея.

Моментът, който те изкарва от кожата ти
Когато не успея да разпределя свободното си време и силите си, за да свърша всичко, което съм си наумила, а то включва и да си чилна.

Моментът, в който майка ти често повтаря...
Напоследък май единственото, с което се повтаря, е да ѝ звъня по-често. Старая се, има право. Някъде бях чела, че да си вечно зает е новото тъпо. Не е добро оправдание, приоритетите е хубаво да са подредени, за да не съжаляваме в един момент.

Сиана Димитрова е на facebook.com/ChillaGoods и instagram.com/chillagoods

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.