7 момента на Катерина Васева

4 октомври 2018
Няма начин да поберем в рамка останалото, с което се занимава – единственият й засега танцуващ робот, уеб дизайна, архитектурата – но можем да сложим на стената си поне една нейна илюстрация.


Междувременно Катерина прави и тениски с кауза като една трета от Almost a Brand (заедно с Емилия Манева и Зорница Мешкова), които тъкмо стартираха нов проект с ParaKids – организация за спортни лагери за деца с увреждания. Понеже са свършили супергеройска работа, хващаме Катерина да ни разкаже повече за това и другото важно около нея и ето какво ни избра от хилядите неща, които й прехвърчат, когато я помолят да каже нещо за себе си.

Моментът, когато за пръв път се почувства щастлива от работата си
Още не съм сигурна кое точно е работата ми. Но си спомням, че преди години, когато тепърва започвах да кодя за уеб, открих нещо страшно елементарно – как се добавя JavaScript в страница – и се разплаках от кеф. Изобщо чувствам се ужасно щастлива, когато науча нещо ново, и уча предимно сама, с проба и грешка.

Моментът, когато се събрахте и направихте Almost a brand, защото...
...си говорихме за майстор Любо. Това е дядото на Еми, който е един от най-старите ситопечатари в България и който вече над 50 години работи със завидна любов и густо. Казахме си, че ще е супер да го заведем на някакъв стрийт фест, за да демонстрира уменията си и да направим заедно тениски. Поръчахме 200кг плат, намерихме шивачи и печатари, организирахме конкурс за илюстрации, закарахме дядо Любо и масата му на Капана Фест и, преди да се усетим, бяхме Almost a Brand.

Моментът, когато се вдъхнови от Супердеца на мисия
Искахме да развием идеята зад бранда и започнахме да подкрепяме каузи. Когато се запознахме с ParaKids, се вдъхновихме от тях и от децата и решихме да направим миникампания. Те най-вече не искаха малчуганите да бъдат виждани само през призмата на заболяването и трудностите, така че помолихме седем деца да ни разкажат за себе си като супергерои – какви тайни сили имат, къде приключенстват. Чухме ужасно сладки неща и поканихме седем отдадени артисти да ги разкажат в картина.

Моментът, когато те питат "Кажи нещо за себе си"
Започват да ми прехвърчат хиляди неща – от градовете, в които съм живяла (София, Истанбул, Анкара и Ню Йорк), до любимите ми приятели и книги, защото вярвам, че ние сме това, което живеем. В крайна сметка обаче казвам нещо леко неадекватно като "Обичам комикси и JavaScript" и връщам въпроса: "А ти?".

Моментът, когато се чувстваш в кожата си
След наспиване и тренировка.

Моментът, когато видя свой робот да танцува
Беше курсов проект за магистратурата ми по Creative Computing и е направен от картонени кутии, серво-моторчета, черно тиксо, Raspberry Pi и Arduino. Затанцува след неловки часове в метрото, когато, танцувайки, се опитвах да си изградя лична теория за танца, която да е приложима за нематематик, неелектричар и нетанцьор. Първо заработи главата – завърташе се и мигаше с очи, и пак се разплаках от кеф. Накрая го кръстих iancurtis, защото цялостната му хореография е доста епилептична, а и много обичам Joy Division.

Моментът, когато решаваш да се преместиш в друг град
Местила съм се от любов, от амбиция, от желание за бягство и от "ами така се случи". С времето усещам все по-силно, че човек носи себе си навсякъде, но различните места те разместват и събуждат и това понякога е всичко, което ти трябва.


Катерина Васева е на zeroattentionspan.net
Супердеца на мисия събира подкрепа на superkids.almostabrand.com



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.