9 момента на Мартин Атанасов

14 март 2019 текст Виолета Иванова
Природата за него е спътник, с когото дълго може да си разговаря, а частиците ѝ обича да превръща в хербарии – като тези, които в момента може да си вземете от Twisted Mannequin. Иначе се вдъхновява от града като ясно огледало на днешното време, чете много поезия, която е "най-чистата форма на литературата", и му е важно да прави снимки, защото те са визуален език, "а ние живеем във визуален век".


Именно фотография Мартин завършва преди години в Чехия, където остава още малко, без да си губи времето: работи, реди няколко изложби, организира фест за детски книги, научава се да татуира. И после се връща насам – може би точно когато радарът за млади надежди на Арт старт го засича (Мартин беше част изложбата през 2018), а сега при нас го води страшното му портфолио от рисунки, хартиени изрезки, колажи и други странни работи. Най-дебела следа в изкуството му обаче оставя фотокнигата и не е чудно, че го откъсваме от точно такъв проект (свързан с 90-те и прехода), за да чуем какво още жужи из главата му.

Моментът, когато разбра, че изкуството е твоето нещо
Като дете си създадох личен свят, в който чрез рисуването, цветовете и изображенията малко или много се затварях и изключвах заобикалящото. С порастването осъзнах, че този свят ще е мой спътник. Така започнах по-концентрирано да се развивам.

Моментът, когато ножицата стана важна в работата ти
Ножицата е една добра приятелка. Да режа усетих, че ме успокоява. Медитативно действие е. Започнах да изрязвам и събирам различни елементи и това ми помогна да изградя собствената си визуална митология. Така колажът, било то двуизмерен или пространствено създаден, се превърна в начина ми на изразяване.

Моментът от живота в Прага, който ти липсва
В Чехия се развих по някакъв начин, заминах веднага след гимназията. За 8 години там изградих нещо като втори дом. Това, което ми липсва, е реката в града, защото Вълтава беше много приятен детайл в ежедневието, поне за мен.

Моментът, когато твоя рисунка става нечия татуировка
Харесвам татуирането. В него има елемент на ритуалност – комуникация между теб, човека, когото татуираш, и изображението. Всичко започна, когато няколко приятели ме питаха: "Защо не татуираш?". Подариха ми машинка и взех да пробвам по себе си. С времето започнаха да идват и хора, които искаха да бъдат татуирани с мои неща. Домът ми в Прага беше като малко студио – илюстрации по стените, място за татуиране... Забавен период. Сега продължавам. Като се появи желаещ, винаги може.

Моментите, които привличат обектива ти
Фотографията, в която съм се впуснал, е доста инсценирана, сам си изграждам реалността, която запечатвам. Има моменти, в които се хващам, че щракам неща из града, но те са елементи, които после ще разчленя и сглобя в някаква друга реалност. Тази игра най-много ми допада. Работя с фотокнижната форма, което пък е едно чудесно поле за такъв тип игри.

Моментите, в които се усамотяваш сред природата
Когато съвсем съм се изморил от града и бързината му. Надявам се по-често да се скривам из природата, там наистина човек е в един страхотен пашкул. Например за Коледа бях до морето, беше невероятно, такава красива природна тишина.

Моментът, когато превръщаш растенията в картини
Хербариите започнаха като едно чисто отбелязване на моменти и неща в живота ми. Някак все откъсвах или намирах растение, което изсушавах, а след това, поглеждайки го, се сещах за спомена – хербаризиран сантимент. Хербариите са като природна поезия. Не бих казал, че целенасочено ги развивам – встрани са от основния ми фокус, като дневник. По покана на Армавени Стоянова и по повод две събития с нейните бижута създадох нещо по-конкретно с тях. Иначе си седят в едни тетрадки и по стените и напомнят за моменти.

Моментът, преди да заспиш
Понякога обичам да си мисля и да гледам къде луната, къде звездите, къде отблясъците из стаята, които нощните светлинки хвърлят вътре. Има една много красива мистична тишина преди заспиване. А заспивайки, очаквам съня. Мястото, където ще се озова, нещата, които ще видя. Сънуването за мен е изключително интересна реалност.

В моментите на отчаяние, се обръщаш към...
Любимият ми човек, природата и приятелката ми от детство са нещата, които оцветяват пейзажа наоколо.

Мартин Атанасов е на atanasovmartin.blogspot.com и instagram.com/a_tanasov
Хербариите му са в Twisted Mannequin (Раковски 191) до края на март

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.