7 момента на Кристина Славкова

1 август 2019 текст Виолета Иванова
Едни от първите ѝ спомени са как по цял ден щъка из художественото ателие на баща си или как вечер до късно показва на родителите си своите рисунки на извънземни с антени. Днес детското в стила ѝ още си е там. И дори е най-ценното, откакто Кристина обръща гръб на графичния дизайн и се впуска в това, което отдавна е искала: литература за хлапета.


След като прави илюстрациите и оформлението на няколко чужди книги (като приказката Ментолчо на Лили Спасова или стихосбирката Девет хремави планети на Румен Иванчев), неотдавна завършва и напълно своята История с две въшки. Докато умува как да вкара в книжарниците и една стара история с рибки, Кристина вече действа и по нова – за важността на пчелите, а ние натискаме пауза и я питаме за 7 важни мига в живота ѝ.

Моментът в ателието на баща ти, който помниш най-ярко
Обожавах да се ровя с часове в разхвърляните навсякъде малки камъчета, готови за следващата му мозайка. Или пък да рисувам с въглен върху случайно намерени листове хартия. Още усещам миризмата на маслени бои и помня следобедната светлина, която влизаше през огромните прозорци.

Моментът, когато започна да се вглеждаш във вида на книгите
От дете обожавам да чета и илюстрациите в детските книги винаги са ми правили огромно впечатление. Но една остави траен отпечатък в детското ми съзнание и може би е сред причините да стана илюстратор – Приключенията на Лукчо от Джани Родари със страхотните илюстрации на Тоня Горанова.

Моментът, когато получаваш нов текст за илюстриране
Като отваряне на хубав подарък е. Винаги с голям хъс се захващам да чета текста, а илюстрациите сами започват да се оформят в съзнанието ми като кадри от филм. Това е много любим мой етап от творческия процес – има нещо кинематографично в него.

Моментът, когато си омазана до лактите с боя
Обикновено се случва след полунощ. Вдъхновението ме връхлита все в малките часове, може би защото тогава е най-тихо и спокойно и, най-важното – всички спят.

Моментът, когато ти хрумна да пишеш за въшки
Идеята за История с две въшки дойде с работата по дипломния ми проект в НХА. Темата за всички ни беше Любов. Реших да я погледна от по-различна страна – тази на две влюбени въшки, част от цяла цивилизация, живееща в косата на нищо неподозиращо момче. И текстът, и илюстрациите са авторски. Това се оказа интересен опит, защото имах свободата да променям историята спрямо илюстрациите и обратното.

Моментът, когато си обещаваш „Никога повече няма да...“
...пресушавам работите си, като рисувам с бои. Имам ужасния навик да преработвам нещата и наистина не знам кога да спра навреме. Тогава идва неприятният момент, в който осъзнавам как отново съм пресолила супата и си казвам: "нямам undo, какво правя сега?".

Моментите, които станаха още по-хубави, откакто имаш деца
Най-прекрасни са летата, прекарани с тях на село. Обожавам дългите разходки в полето, в гората, сякаш излязла от приказките, която започва направо от двора ни, или пък до близкия живописен язовир. Всичко това е огромен извор на вдъхновение – вълшебно, любимо място от моето детство, което сега имам щастието да споделя с децата си.

Кристина Славкова е на kristinaslavkova.wixsite.com/portfolio и behance.net/kristina_slavkova

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.