7 момента на Натали Саркисян

5 септември 2019 текст Виолета Иванова
Все сънува как пътува из измислени градове, но и истинските я привличат – с разходки до нови места си почива най-добре. Между две страни тече и личната ѝ история: родена е в София, където завършва художествена гимназия, а сега живее в Антверпен, където отива да учи Графика в Кралската академия за изящни изкуства.


Нищо чудно, че в главата и работата ѝ все жужат темите за движението, обществото, личността между две културни реалности. Иначе Натали прави също рисунки и арт книги и е имала изложби из Европа, Япония и, естествено, тук – може да я помните от последната група топ млади художници в Арт старт. Преди пак да видим изкуството ѝ върху бялата стена в галерия (от 11 септември в Entwined: Paths of Experience, авторски проект заедно със сестра ѝ Силви Саркисян, български и белгийски художници), я каним да остави подписа си и при нас.

Моментът, който би те отказал от това да си художник
Не мисля, че нещо може да ме откаже от изкуството, то е част от мен под една или друга форма. То е моята нужда от красота, креативност и разбиране за света. Непрекъснато откривам нови интереси в други сфери – културна антропология, социология, философия, и все повече успявам да ги съвместявам, без да трябва да се отказвам от някоя.

Моментът, когато трябва да убиеш идея, която харесваш
Вярвам, че за всичко си има време. Идеите, които харесвам, отлежават и не умират. Може би идеалистичната представа за артиста-бохем умря някъде по пътя, но пък освободи място за един друг, по-богат образ на артиста като поощрител на социална промяна.

Моментът, в който се усети у дома в Антверпен
Като си взех пералня; осинових котка със супер холандско име – Питу; започнах да докладвам на полицията крадците на колела по улиците. А и със сигурност, като започнах да допринасям за културния облик на града с идеи за арт проекти, които успях и да реализирам.

Моментът, в който избираш изкуство за вкъщи
Харесва ми да колекционирам малки предмети, които нямат особена материална стойност, а по-скоро сантиментална – носят спомен за различни хора и периоди в живота ми. Имам например няколко керамични съда от Мароко и един ръчно правен от Антверпен, японска солница във формата на куче, ръчно плетени дантелени ръкавици, оловен войник от стара настолна игра, две сребърни висулки във формата на миди... Имам и принтове и живопис на различни приятели. Преди време се сдобих с един много як, но и доста вулгарен принт на Ед Темпълтън, а наскоро ми подариха малка живопис от художника Стоян Илев.

Моментът, който те изправя на нокти
Като видя някой да хвърля боклук на земята. Като усетя, че позата и снобарщината взимат превес над искреността и автентичността във връзки, разговори, срещи и преживявания.

Моментът, който те инжектира с вдъхновение
Такова беше ходенето до Япония през 2016 за откриването на самостоятелната ми изложба Days of Kindness в галерия Face to Face в Токио. По време на това пътуване все едно разбрах какво е усещането да съм в паралелна реалност.

Моментът, от който упорито бягаш
Прагматизма и еднообразието на деня и на живота.

Натали Саркисян е на cargocollective.com/natalisarkisyan
Изложбата Entwined: Paths of Experience е в Oborishte 5 от 11 (18:00) до 18 септември

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.