7 момента на Йоанна Петкова

26 септември 2019 текст Севда Семер
"Къде е границата ми? Искам ли да има граница?" са два въпроса, които често я занимават, а са важни и в работата ѝ – Йоанна рисува в опит да напипа възможностите на собственото си тяло.


За да разбереш какво точно означава това, стига да погледнеш картините ѝ с по три очи на глава или пък фигурите, които сливат очертания. Показвала ги е в София, Виена и Будапеща, но понякога не ѝ стига да описва темата с боя и тогава преминава към пърформанс (включително като част от арт групата D code X, за пръв път през 2016 в Червената къща). Иначе има апетит към забраненото още от дете, когато казва, че най-добрият ѝ опит задължително идвал с изречението "това не трябваше да го правим". Къде е днес Йоанна и действа ли още както не бива, разпитваме надолу.

Моментът, когато се чувстваш най-лека
Харесвам часовете, когато се прехвърлят към малките – тъмни, хладни и спокойни са. Без шум. Издишвайки дима, се чувствам лека.

Моментът от всекидневието, който те отегчава
Съзнателно или не съм изолирала аспекта на отегчение от ежедневието си. Нямам рутина. Режимът ми (ако изобщо може да бъде категоризиран така) е хаотичен и разпокъсан, често закъснявам за уговорки, които съм планирала цял месец.

Моментът, когато преодоля свой страх
Не съм сигурна, че мога да сложа знаменце на страх, който съм имала. Страх ме е от червеи – червей не съм пипала.

Моментът, който ти даде истинско щастие
Помня една ранна сутрин, когато баба ми ни заведе с братовчедка ми да събираме билки преди изгрев. Тревата беше мокра, стигаше до коленете ми и помня, че много ми се спеше. Изоставах с изкачването, братовчедка ми се върна за мен, хвана ръката ми и изтичахме. Чувствах пълно щастие.

Моментът, когато топиш ръцете си в боята

Когато рисувам, едва ли е по-различно от всяко друго битийно действие, няма определена настройка, няма магически ритуали. Заставаш пред платното с такава плахост, сякаш се изправяш гол пред публика. Това е процес, в който изключваш всичко, канал-поток. Ръката има своята памет. Несъзнателно и чисто е. Без предубеденост. Насилиш ли го с мисъл за крайна цел и образност, се изхабява.

Моментът, когато връзваш кънките
Обикновено съпровожда мисълта "дали не трябваше да сменя колелцата все пак". Вероятно с минаването на една определена възраст на глупост и безразсъдство, по-трудно зарастват ожулванията.

Моментът, когато разпозна себе си в чуждо изкуство

Само изкуството на Базелиц е спирало всякакви жизнени процеси в мен. Пред негова картина застинах в ступор, изключих за всичко наоколо. Помня, че ръцете ми се потяха и стоях пред нея толкова дълго, че останалите от групата разгледаха целия музей.

Йоанна Петкова е на instagram.com/petkovajoanna

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.