7 момента на Виолета Бояджиева

28 юни 2018 текст Виолета Иванова
"Винаги са ми се виждали много странни корените и стъблата на водните растения, приличат ми малко на пипала." От тази мисъл се ражда наутилусът, който над повърхността е лотос – или само един от хипнотизиращите образи, с които Вили опитомява водните бои.


Рисува от хлапе, но по акварела се пали покрай перспективните скици на сгради, до които има достъп в Строителната гимназия. После пътят ѝ минава през Лесотехническия и ландшафтната архитектура и продължава през Фрайбург, където за кратко работи по специалността – до миналия януари, когато окончателно избира да пусне всичко друго и да стане художник на пълен работен ден. Причината: "животът е твърде кратък и не искам да го пилея". И ние няма да пилеем повече вниманието ви, а директно го насочваме към вътрешния ѝ свят, който звучи така:

Моментът, когато природата ти стана любим герой
Мисля, че в университета покрай ботаниката и дендрологията започнах да изпитвам чувството, че дърветата имат своя личност и характер и че са доста по-близки до хората, отколкото изглежда. Светът е пълен с малки и големи красиви същества, които се раждат и умират всеки ден.

Моментът, когато показваш последната си работа на някого
Моят приятел е първият, на когото показвам, и да, страх ме е от критика. Но някои картини са ми донесли толкова много наслада и тях освобождавам от отговорността да се харесват на другите.

Моментът, когато листът е стена
Всъщност съм нарисувала само една стена, преди няколко месеца. Но мисля това да се промени скоро. Струваше ми се много отговорно и отделих доста време на планиране и подготовка, проучване на материалите. В крайна сметка, когато започнах, се почувствах като майстор по шпакловките или дърворезбар и това много ми хареса.

Моментът, когато архитектурата почти измести изкуството
Беше доста дълъг. Идеята да бъда художник ми се е струвала винаги толкова безумна, че дори не съм я допускала в главата си. Просто исках да правя нещо, което да включва поне малко творчество, и ландшафтната архитектура беше перфектният кандидат. Все още смятам образованието си за добро решение, получих много от него.

Най-сладкият момент от живота в Германия
Карайки колело на връщане към вкъщи. Живяхме в много красив град, чиито велоалеи обаче не успяха да ни задържат.

Моментът, когато ти се иска да беше малко по-...
Често ми се иска да се интересувам по-малко от мнението на другите и да плащам по-малко от въпросния данък обществено мнение.

Моментът от миналото, който още те преследва
Не знам дали е преследване, но много, много често си спомням за едно вълшебно пътуване из Аризона. Беше магично – пустинята, планината, кактусите, горещината, снега, индианците, колибритата, кресливите папагали. Все още черпя вдъхновение от бързите ветрове на Седона и яркото слънце на Финикс.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.