Интересни времена във Венеция

31 януари 2019 текст Севда Семер
Тази година Да живееш в интересни времена е темата на биеналето във Венеция – най-тържествената сцена на изкуството, на която през 2019 и България повдига завеса.


Стана така светкавично, че може и да сте изпуснали: миналия ноември обявиха, че ще имаме национален павилион за пръв път от 10 години и отвориха конкурс за участие. Преди дни избраха Как живеем на художниците Рада Букова и Лазар Лютаков – кураторски проект на Вера Млечевска с мелодично заглавие в синхрон с темата на биеналето (която е поговорка, погрешно смятана за китайско проклятие на Запад, без на Изток да са казвали нещо подобно). С Вера се срещаме рано една сутрин след новината, за да опознаем предварително проекта, да разберем защо е важно да участваме и да получим съвет какво да гледаме, ако купим билет за Венеция между май и ноември.

Проектът
В Как живеем Рада ще използва плоскости от екструдиран полистирен, които подрежда в най-различни композиции в пространството на павилиона. Това е евтин продукт, масов, модулен – и вече отхвърлен в някои страни, защото не е екологичен. Той е израз на материалната ни култура в момента, когато всевъзможни продукти заливат пазара с масово анонимно производство. Във Венеция е забранено да се използва полистирен, защото градът е паметник на културата. Изглежда даже цинично да го подреждаме като нещо декоративно и красиво, но така той придобива друг статут, става ироничен, дава вид наблюдение, критика. Работата на Лазар също има подобна връзка: той чупи плексиглас и го сглобява в конструкция, която да наподобява мебел. В дупките слага чаши, произведени в Азия от рециклирано стъкло. Чашите са несъвършени, страшно евтини и леко грозни, което пък парадоксално ги прави нещо индивидуално, едва ли не арт (нали изкуството има такова изискване да е единствено и уникално). И двамата с Рада, но особено Лазар, се интересуват от дизайн. Той например прави едни лампи, които наподобяват висок дизайн, но ги произвежда от цедка за спагети и подобни евтини материали. При него това не е случайна игра, напротив, нарочно се занимава със статуса на бутиковия дизайн, като обаче от евтини неща прави авторски произведения. Във Венеция има и традиция за правене на скъпо стъкло. Самите материали имат много ясно социално послание, специални въплъщения, които не са толкова видни на повърхността.

Присъствието
Да бъдем на биеналето е важно. Първо – за самата сцена, защото за художниците е голяма мотивация да действат. В същото време то ни дава и гигантска видимост пред света. Затова е хубаво да бъде регулярно, защото, като се изстрелват един-двама човека през 10 години, всичко става прекалено преекспонирано. Но е важно да влезем в диалог с този останал свят, да не бъдем вечно изтласкани. Нашата сцена като цяло не е добре представена навън, само някои отделни хора успяват да се промотират сами.

Идентичността
Принципът на участие на биеналето е национален и съм виждала темата за идентичността отиграна във всякакви ситуации – или мазохистично "колко сме зле", или грандомански "ние сме велики". Това ми е скучно. Смятам, че не можем да форматираме съзнанието си като хора, които единствено живеят тук и това ни определя – в крайна сметка всеки от нас се интересува от много повече неща. Така че и произведенията не би трябвало да са заключени в това. От години се занимавам с изкуство и неговата история и дори да погледнеш назад във времето, да кажем към предвоенните години, то не е било национално. Така е, защото има обмен на идеи, споделими между художниците, независимо откъде са. Един от най-интересните павилиони на биеналето винаги е германският – защото те дават пълен картбланш, подкрепят художници и куратори със средства и нататък ги оставят да правят каквото преценят. Други павилиони са по-конюнктурни, показват само каквото им е било позволено и не са така любопитни.

Венеция
Надявам се, че нашата публика ще посети биеналето. Била съм няколко пъти и най-важното нещо в него е кураторската изложба (за 2019 куратор е американецът Ралф Ругов – бел. ред.). Тя е в отделно пространство и винаги гледаш нея, особено ако не знаеш откъде да започнеш с националните павилиони. При тях вече, както споменах, някои са по-интересни от други, но в крайна сметка всичко е любопитно – виждаш толкова много различни произведения от далечни острови или културно по-недостъпни места, от които иначе няма как да гледаш изкуство.

Срещата
Работила съм с Рада няколко пъти. Преди няколко години в Лондон правих една изложба и показвах нейна работа, която трябваше и да инсталирам, защото нямаше кой друг. Тогава разбрах голяма част от това, което тя прави. Обектът беше едно балонче, направено от перли – като балонче от комикс, което трябваше да окача на стената. Представях си, че хоп, слагам два пирона и го окачвам, но не, то не е статично и реално трябва да нагласиш всички перли една по една. Прекарах два дни в това. Минах през всякакви фази, от "мразя я тази работа" до "добре, виж, работата е готина, учи те на пълен дзен, в който трябва да си спокойна". А с Лазар смешното е, че всъщност се познаваме от тийнейджъри. И двамата са доста печени и, макар че не са много възрастни, са добре оформени – имат аргумент как избират нещата, а и опит с подобни проекти. Разбира се, като куратор винаги мога да им кажа какво мисля, но не чувствам да имат нужда от това. Ролята ми тук е да напиша текст, който да добави към тяхната изложба, повече да говоря за нея, отколкото да се меся в процеса на продукция. Има и един куп други неща за организиране, свързани с участието – павилионът е в палацо от 14 век, в което не можеш да правиш нищо на своя глава.

Биеналето във Венеция е между 11 май и 24 ноември
Билетът за цялото събитие е €21.50 предварително, €25 на място


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.