Стария чинар


Адрес: София, бул. Княз Ал. Дондуков 71
Работно време: пн-нд 08:00-00:00
Мобилен: 0887 455 050




Обядът ни тук изглежда кратък, но е цяло пътешествие – назад във времето, на изток към морето и напред към задоволството от майсторски приготвеното месо и домашната зимнина. Стария чинар е варненец, известен особено с дивеча в менюто си, който от месец пали пещ и в София.

"Няма ли да седнете вече, джоланът ще изстине", казват ни над димящата и перфектно композирана чиния със задушено в пещ свинско месо. И ние бързаме към него, но първо искаме да си довършим експедицията из трите етажа на почти столетната къща, в която Стария чинар е пуснал първи софийски корен. Изглежда като лабиринт – с много стаи, готови за компании от всякакъв размер, светла закрита тераса и малка подземна изба. Бившият стопанин на мястото (ресторант Българи) е оставил щедро наследство от картини, стари фотографии и дори парчета древно изкуство в градината, която ще вдигне капацитета за гости до 300 напролет.

Засега обаче градусите на открито хапят, така че се събираме най-сетне над топлата храна. След престой в пещта джоланът е извънредно крехък, а в компанията на картофи и естествено отделения при приготвянето му сос става още по-сочен и засищащ. Точно докато си мислим, че зимата рядко може да сложи на масата ни нещо по-добро, пристига порция еленски бут с пухкаво картофено пюре и пепър сос. Заливката е не толкова пикантна, колкото сладка, а месото е червено и някак по-плътно, по което веднага се познава истинският пресен дивеч.

При две подобни чинии пред нас, задължително търсим и зеленчук за баланс, който идва под формата на зелена салата с пъдпъдъчи яйца (били афродизиак, подсказват ни) и пълнени камби собствено производство (също като лютеницата, кьопоолуто и печените им чушки). На малкия пир му трябва само още чаша червено вино, но за другия път ни съветват да я заместим с греяна ракия, която приготвят с мед и пипер директно на масата, за да не изстива нито градус. А с какво друго върви? "В това студено време – с всичко". И с глигана в гърне със сини сливи, и с агнешкото по стара рецепта, и с рибата, която пристига прясна от Черно море всяка седмица. Не преписваме случайни редове от менюто, това са следващите причини да завием пак към Стария чинар – с резервация за обяд, защото се пълни светкавично, или, още по-добре, за дълга, бавна вечеря.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.