Татарската пустиня



23 февруари 2017 Дино Будзати
Младият офицер Джовани Дрого е изпратен да служи в отдалечен планински гарнизон с изглед към обширна северна пустиня. В началото отчаяно търси начин да избяга и да се върне към удоволствията на нормалния живот, но постепенно се оказва обсебен от магията на мястото и прекарва следващите трийсет години там, поддържан от напразната надежда, че един ден атакуващият враг ще му предложи миг на слава и удовлетворение.


За пръв път Татарската пустиня се появява на български език през 1981 в превод на Хубан Стойнов. Сега, 35 години по-късно, новото издание на романа е със същия превод след сериозна редакция. Автор на корицата е корифеят в жанра Кирил Златков.

Според разказа на самия Будзати идеята за книгата се зародила на бюрото му в Kориере дела Сера. "От 1933 до 1939 тук всяка нощ вършех тежка и еднообразна работа. Минаваха дни, месеци, години и аз се питах дали и занапред животът ми ще продължи все така, дали надеждите, младежките мечти полека-лека ще атрофират, дали ще дойде очакваният голям случай, или не. А край себе си виждах хора – някои млади като мен, други по-възрастни – носени от същата мудна река, и се питах дали и аз един ден ще се озова в положението на моите колеги с побелели коси, вече пред пенсиониране – мрачни, незабележими труженици, обречени да оставят след себе си само блед спомен”, разказва авторът в едно интервю.

Той е убеден, че капанът на еднообразието и трудността да излезеш от него е универсална тема - и може би е най-силно изразена при военните в отдалечените гарнизони, където дисциплината, караулите създават монотонност, която приспива, свикваш с ритъма и е почти невъзможно да се измъкнеш от удобната рутина на повтарящите се действия. Така измисля и своя герой – лейтенант Джовани Дрого, напуснал пълния със забавления град, за да поеме първата си служба.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.