Прашка



25 януари 2018 Йордан Радичков
В историята за самотното момче Левачко, което живее в скуката на едно бедно българско село, читателят лесно може да направи паралели с детството и юношеството на самия Йордан Радичков, за когото това е една от най-личните му книги .


Историята започва с порой, който наводнява село Долна Мъка. На следващия ден Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник – синя тетрадка с емблема на Мадарския конник и думите "Не смей по-натам да прелистваш!".

С прочита на дневника пред читателя се разкрива нерадостният живот на Левачко. Той гледа с широко отворени очи света около себе си и записва впечатленията и трудностите от живота на село. Левачко търси пътя си сред натрапчивите мисли, че доброто невинаги побеждава.
Оформлението на настоящото издание е дело на художника Ива Димитрова. В него е отпечатан и послеслова към книгата, който Йордан Радичков пише през 1994. Ето и малка част от него:

"С камък се замеря обикновено кучето, а човекът се замеря с думи. Стига човекът да разбира! Пишейки Прашка преди близо двадесет години, си въобразявах, че с проста прашка и с една купчина думи мога да се изправя срещу Голиатите, които ме заобикаляха отвсякъде. Опънатата прашка изсвистяваше в ръцете ми и запращаше надалеко думите, но ни една дума не улучи никакъв Голиат в челото, нито чух да се строшат стъклата на нечий прозорец. Някакъв натрапчив рефрен се бе загнездил в главата ми и докато натъкмявах прашката, все си повтарях "С камъни и дървета те могат да те убият, а с думи не можеш даже да ги нараниш!" Въпреки това продължавах да замятам думи с прашката. Имах надеждица, че някоя и друга дума може да почука като камъче върху прозореца на нечия душа. Толкова много самотни и чувствителни души има, които стоят и чакат някой да почука на прозореца им!

Книгата Прашка излезе по време, когато с високи децибели се прогласяваше социалистическият начин на живот, когато положителняит герой се бе така дебелашки и нашироко разположил на трапезата, че за останалите герои нямаше никакво място и ако случайно биваха поканени на обяда, оставаха правостоящи или в краен случай сместени и сбутани в крайчеца на трапезата. За такова време Емилиян Станев казваше, че магаретата изяждат зобта на конете!

Но само тогава ли магаретата ядеха зобта на конете?
Мигар сега не я изяждат!"


Разлистваме Прашка на Йордан Радичков на 31 януари в Дом на киното от 19:00, когато режисьорът Иван Добчев представя новото издание на книгата, изрисувано от Ива Димитрова. С 5лв на касата гледаме и документалния филм за автора – Черкезки приказки.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.