До последен дъх



8 март 2018 Ева Липска
С оригиналността и будния си етичен заряд, Ева Липска е сред най-превежданите полски поети по света. Творбите от последните ѝ две стихосбирки – Четец на папиларни линии и Операционна памет – продължават размисъла над парадоксите в съвременния свят.


Макар общото звучене да е под знака "самота в страната Фейсбук", в пространството, създаващо привидност за близост, поетесата ни напомня за уникалността на живота – за единствените и неповторими, записани както в пръстите, така и в паметта пътечки на детството, младостта, любовта, сезоните на живота, храброто вглеждане в преходното, умението да живееш с присъствието на отишлите си от този свят... Без да страни от тревогите на времето, Липска вплита актуалността в безначалната и безкрайна верига на човешката способност за надмогване.

Красива, мъдра, будеща чувствителността и интелекта на читателя поезия, която ни връща все по-изтъняващия изначален смисъл.

БЯХМЕ ВСЕ ОЩЕ ВСИЧКИ


Бяхме все още Всички.
Забавляваше ни вятърната мелничка на времето.
Щастието навивахме като будилник.

Никой не предполагаше
че птицата изстреляна от детинска прашка
ще се върне при нас като камък.


ЗА СЕБЕ СИ БЕЗ ХЛЕНЧ


Достигнах до възрастта си по преки пътища.
С ръчен багаж който се разрасна
до словоохотлив склад на едро.

Търгувах с красотата.
В генетичните ми мутации
звучи Песен на песните.

Кърши ръце над мен моята ДНК.
Наследените болести се преструват
че не се познават. Както във всяко семейство.

Папиларните линии сигнализират тайна.
Пръстовият отпечатък пази държавните граници.
Съдбата обезпечава следите ми
(двайсетичетиричасов мониторинг).

Изхвърлям от сърцето си травмата от света.
Нека му бъде както той иска.

Примигва лампичка. Boarding time.
Но все още не е моят полет.
Сбогувам се с приятелите.
Преди миг отлетяха.


АВАРИЯ В СВЕТА

Надвисва авария в света. Засега все още дреме
отпусната лениво сред храстите.
От разстроените треви простенват виолончела.
Небето е обезоръжено. Светкавицата
се преструва на нощна лампа. Гръмотевицата е още далеч.

Надяваме се да отмине нашето село.
Отиваме на бира в близката кръчма.
За капак – захвърлена в реката луна.
Засега не се случва нищо.

Хапваме порция любов. Изплюваме костилките.
Наблюдаваме гробищния скрап.
Повече или по-малко умрелите. Извън това нищо.


БУНТЪТ НА МЛАДИТЕ

Държавата вече не ни е
задължително четиво казват.
Можеш но не си длъжен
да зубриш банкрута на вековете.

Не ни интересува
превъртялата природа.
Бездарието на властта.
Бетонните речници на градовете.

Какво е искал да каже авторът
на онова тъжно стихотворение? Уговорили
сме си среща с него.

Зачитаме се в това
което на нас ни се иска
и се пръсваме на всички страни:
изтокът заминава на запад
югът на север.

Нашите самотни
биографични тела
се приютяват в себе си.


Превод от полски: Вера Деянова

До последен дъх е в книжарниците от изд. Ерго (с оформление на Иво Рафаилов), цена: 10лв.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.