На ръба на света



30 ноември 2017 Томас Пинчън
Изследователи, литературоведи и журналисти редят най-различни определения за мистериозната му персона – от "жив тотем" през "невидимия човек със заешки зъби" до "несъществуващ". Как иначе може да отсъства от публичното пространство още от първия си роман V през 1961 чак до днес? "Той води доста обикновен живот. Пазарува от търговците на ъгъла. Обядва със свои колеги писатели. Прекарва уикендите в провинцията със семейството си", пише за New York Magazine Нанси Джо Сейлс, която успява да надникне през шпионката. И все пак биографията му не е непрогледна мъгла: завършва физическия факултет на Cornell University (където посещава лекции на Набоков), заселва се в Сиатъл и става редактор, а след като взима награда Фокнър, интересът към постмодерния му стил, пълен с препратки, става огромен. Също колкото желанието на Пинчън да остане познат само от страниците на петте си романа.


На ръба на света е последният му (засега) и вторият, издаден на български след Обявяването на серия № 49 през 1990. Действието ни изпраща в Силициевата долина през 2001, точно в затишието между финансовия срив около дотком балона и събитията от 11 септември. Там спокойно живее Максин Тарноу – експерт проверител на измами, докато старият ѝ познат Редж, сега независим режисьор, не я въвлича в тъмния паричен поток на един от най-големите милиардери Гейбриъл Айс.

Ето и откъс от книгата:

Редж Деспард изглежда съсипан от нещо в промеждутъка. Той е документалист, започнал като филмов пират през деветдесетте, когато се промъквал с взета назаем камера на ранни прожекции, снимал филма и след това го свалял на касетки, които продавал за по долар или ако можел, два едната, трупайки печалба често преди да е минал първият уикенд на филма по екраните. Качеството на записа не било съвсем професионално, защото зрителите влизали с обяда си, сложен в шумолящи хартиени торбички, и понякога се изправяли по средата на филма и не сядали в продължение на цели сцени. А и понеже Редж не бил със стабилна хватка, екранът от време на време започвал да се люлее, понякога бавно и като в блян, друг път внезапно. Когато Редж открил функцията зуум, записите се изпълнили с приближавания и отдалечавания на картината, които можели да се обяснят само с една дума – самоцелни: детайли от човешката анатомия, близки кадри на лица в масовката, яки коли на заден фон и други. А един съдбовен ден на Уошингтън Скуеър се случило така, че Редж продал касетка на професор от Нюйоркския университет, който преподавал филмово изкуство и който на следващия ден се върнал, тичайки, при Редж и го попитал, задъхвайки се, дали осъзнава колко е изпреварил първенците в постмодерната област, в която твори, „с вашето нео-брехтианско подриване на диегезиса“. И понеже това звучало като предложение за някаква нова християнска програма за сваляне на килограми, вниманието на Редж тръгнало да се отнася, но превъзбуденият академик не се отказал, в резултат на което Редж започнал да показва записите си на докторантски семинари, а от тях до снимането на собствени филми стъпката била само една. Поръчки от индустрията, клипове за инди-групи, нощни реклами за телешопинг, доколкото Макси знае. Работата си е работа.
– Май те хващам в натоварен период.
– Сезонът е такъв. Пасха, Великден, плейофи на NCAA, денят на Свети Патрик в събота, обичайното, не се притеснявай, Редж... Какъв е проблемът този път – брачен?
Някои определят този стил като рязък и бизнесът на Максин е страдал от
това. От друга страна, такъв подход разкарва несериозните.
С глава, наклонена под тъжен ъгъл:
– Това не е проблем от 1998-а... не – 1999-а?
– Аха. Значи, надолу по коридора, на табелката пише Yenta Expresso, провери ги, специализират в среща на по кафе, първото latte grosso ти е безплатно, ако се сетиш да попиташ Идит за купона. ОК, Редж, щом не е нищо от домашен характер...
– Ами, една компания, за която снимам документален филм. Все се натъквам на...
Изражение от онези, които Максин се е научила да не игнорира.
– Лошо отношение.
– Проблеми с достъпа. Казва ми се твърде малко.
– За нещо скорошно ли говорим, или ще трябва да се връщаме в миналото, към нечетим остарял софтуер и закони, които скоро няма да имат сила?
– Не, това е един от доткомите, които оцеляха след срива миналата година. Не ползват стар софтуер – с половин децибел по-тихо – и вероятно нямат и давност.
Опа!
– Защото, нали разбираш, ако ти трябва просто разследване на активите, изобщо не ти е нужна юридическа помощ, просто ползвай интернет, LexisNexis, HotBot, AltaVista, ако
можеш да пазиш търговска тайна, не отписвай и "Жълти страници"...
– Това, което ми трябва – с по-скоро тежък, отколкото търпелив тон, – сигурно се намира извън обсега на която и да е търсачка.
– Защото... това, което ти трябва, е...
– Нормалните фирмени документи – дневници, счетоводни книги, регистри, данъчни ведомости. Но само се опитай да се поразровиш и става доста странно – всичко е прибрано далеч от LexisNexis.
– Как така?
– Дълбоката мрежа? Мястото, до което обитателите на повърхността няма как да стигнат. Да не почвам за кодирането и подозрителните пренасочвания...
Ох!
– Може би някое IT ще ти свърши повече работа? Защото аз...
– Вече съм наел един. Ерик Аутфийлд, гений от "Стайвесънт", доказано опасен, задържан в съвсем ранна възраст за ровичкане из компютри, имам му пълно доверие.
– И кои са тези хора?
– Фирма за компютърна сигурност с офис в центъра и име hashslingrz.
– Чувала съм ги, бизнесът им наистина върви, коефициентът им цена/печалба е с почти научнофантастични измерения, наемат като луди.
– Точно тази страна искам да покажа. Оцеляване и просперитет. Позитивно, не мислиш ли?
– Ама... чакай... правиш филм за hashslingrz? И какво снимаш – нърдове, забили поглед в монитора?
– Първоначалният сценарий беше пълен с преследвания с коли и експлозии, но бюджетът... От компанията ми дадоха почти никакъв аванс, а и имам пълен достъп или поне така си мислех довчера, когато осъзнах, че е най-добре да те посетя.
– Нещо в счетоводството.
– Просто искам да знам за кого работя. Още не съм продал душата си... е, може и да съм я давал под наем тук и там, но реших, че е най-добре да накарам Ерик да се порови. Знаеш ли нещо за главния им изпълнителен директор, Гейбриъл Айс?
– Не много.
Корици на специализираните списания. Едно от милиардерчетата, които не бяха паднали жертва на дотком треската. Сеща се за снимки, за мръсно бял костюм на Armani, за направена по поръчка филцова шапка от боброва кожа, за впечатлението, че е готов да започне да раздава по папски благословия наляво и надясно, ако възникне нуждата от това... за разрешение от родителите му на мястото на джобна кърпичка.
– Чела съм нещо, но не бих казала, че съм пленена от образа му. В сравнение с него Бил Гейтс е направо харизматичен.
– Това е, защото си виждала само официалната му маска. Иначе разполага със сериозни ресурси.
– За какво намекваш? Мафията, тайни операции?
– Ако питаш Ерик, мисията му на този свят е написана на код, който никой от нас не може да разчете. Освен в частта с 666, която се появява периодично. Което ме подсеща – още ли имаш разрешение за носене на оръжие?
– Имам, зареден е... Но защо?
Леко уклончиво:
– Тези хора не са от обичайните за техносредите типове.
На ръба на света е в книжарниците от Колибри, 25лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.