Преди много години, в една близка галактика



6 юли 2017 текст и снимки Наталия Иванова
"Да се довериш на един автор, за когото не си чувал нищо, да си вземеш неговия дебют от 500 страници и да му отделиш от времето си е огромна отговорност", казва ни Николай Терзийски преди да се разделим. Да ви кажем, че трябва да прочетете първата му книга Отлъчване е отговорност и за нас, но само от две-три страници от нея (публикувани в миналия брой) усетихме, че тук има "терзилък". Така Николай нарича онези идеи, които "идват отнякъде, влизат в главата ти и не ти дават мира, докато не ги напишеш".


В романа му те се събират около една история за "самотата на единствените деца и оцеляването на духа във времето", разказана почти в хронологията на Междузвездни войни – първа (от осем) е част седма, следвана от хаос, който накрая сам се подрежда. Всяка глава звучи от различен герой и има свой глас, понякога и диалектен, но сега наред е да говори авторът – за порастването с Туин Пийкс, една тайнствена гора край Смолян и сълзите на родителите му, когато четат своите истории през неговите думи.

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА Н. Т.
Като дете не проявявах особен интерес към литературата, четях, но не съм се вторачвал. Пишех си дневници – идеята ми дойде от Лора Палмър, защото израснах с Туин Пийкс. Все още не съм ги отварял обаче и вероятно никога няма да ги прочета. По-късно влязох да уча журналистика, защото беше най-близо до мен, без да ми е било мечта, и не съжалявам. Вече 14 години съм редактор, но когато си взех компютър, усетих, че ми се пише и литература. Трябва да съм бил на 22-23. Нещата станаха сериозни, когато преди три години си направих блог. В един момент започнаха да ми се обаждат хора, за да ми споделят, че с нещо съм ги разчувствал. Казваха ми, че трябва да пиша и че "това ми е работата". Така реших, че може би наистина трябва да опитам.

42
Рядко си задаваме въпроса "кой съм аз и какво правя тук?". Заети сме да работим, да печелим, да консумираме. Една октомврийска вечер си седях вкъщи с детето и тази идея не спираше да ме човърка. Включих компютъра и започнах да пиша. В книгата ми има доста автобиографични елементи, особено в един от героите, който е на моите години, но съдбата му е по-тежка и трудна. Възприемам го по-скоро като паралелна реалност: какво можеше да се случи с мен, ако животът ми беше тръгнал другояче. Заживях в историята и пишех във всеки свободен момент – сутрин с кафето, после на работа, когато имам минутка, вечер вкъщи. Дори съм спирал на улицата сякаш говоря по телефона, но всъщност включвах запис и диктувах бележки. Най-критично беше, когато написах едни много хубави пет страници, които загубих при прехвърлянето на флашка. Не успях нито да ги възстановя, нито да ги напиша по същия начин, но си казах "добре, ще го направя още по-хубаво". През август изпратих ръкописа на имейла на Жанет 45, на който приемат предложения. Честно казано не очаквах да ми се обадят. През ноември обаче получих отговор: "Ръкописът ви е одобрен, много е хубав, започваме работа с редактор".

ИЗЕДОХ РАНÁТА, ПИЙНÁХ РАКИЙКАТА И ПОЛЕГНÁХ ЗА МАНКУ
Първите си седем години съм живял в Смолян. След като заминах, не се бях връщал там цяло десетилетие, но постоянно си го представях и го сънувах по някакъв свой начин, не точно какъвто е. В книгата дори съм описал една гора, която си спомням от детството, но когато миналата седмица пътувахме с колега до Смолян, не успяхме да я открием. Исках да видя дали си е същата и дали изобщо съществува. Питах хората, насочваха ме, но така и не намерих местата, за които разказвам. Годините между 7 и 17, доста важни за развитието на един човек, пък съм живял в Дупница. Затова и част от романа е написан на автентичен дупнишки диалект, който е много интересен, нещо като смес между шопски и македонски. Дори сега, когато се прибирам при близките си, все още говоря с тях по този начин, а докато пишех, често се обаждах на баба ми и дядо ми, за да ги послушам. Тя е от Банско, а той – от селата до Рилския манастир, и имат внесени много готини думи. Като чуех някоя по телефона, веднага бързах да си я запиша, за да я използвам.

ГОНДОЛАТА НА ВРЕМЕТО

Първите хора, които прочетоха Отлъчване, бяха моите родители, защото вътре има много техни истории – или по-скоро на моите дядовци и прадядовци. Един от тях е изчезнал безследно през 1944, тъй като е бил кмет и член на ВМРО, а другият е участвал в Септемврийското въстание и се е спасил от разстрел – насочили пушката срещу него, но в последния момент казали "това е дете" и го пуснали. Когато научих тези истории, си дадох сметка как и двамата дядовци са част от мен и по колко странен начин са се стекли обстоятелствата. И майка ми, и баща ми споделиха, че са плакали, докато са чели книгата. Случва се да ми пишат и непознати с техните впечатления, а аз се радвам, че толкова различни хора намират вътре нещо свое. Една жена, уредник на галерия, ми се обади и каза как била така втрещена от една от главите, че трябвало да легне, да поспи и да осмисли нещата.

ХРОНИКА НА ЕДНА БИБЛИОТЕКА
Преди време ме наградиха за виртуален читател на годината от Столична библиотека. Мисля, че ги побърках, поръчвах по десет книги на ден. Сигурно ме наградиха, за да ме поуспокоят. Иначе от живите съвременни автори харесвам Мураками, Джонатан Франзен, Джефри Юдженидис, Зейди Смит. От другите – Маркес, чел съм 100 години самота на 18, на 25 и на 30 и всеки път намирам по нещо ново. Обичам и Тери Пратчет, дори имах една година, в която си живях в Светът на диска. И Нийл Геймън, но нека не изброявам до утре. Като си представя рафта вкъщи, виждам даже Моби Дик – въобще не очаквах, но много ми допадна самият език, като музика е. Харесвам и Господинов, и Русков, също и Последната територия на Момчил Николов, много хубава книга. Важно е българските автори да се подкрепят – ако единият е добре, другият също ще бъде, защото в хората ще възникне интерес да четат повече българска литература.

SHINE ON YOU CRAZY DIAMOND

Слушам доста и всякаква музика. Имам си дори един плейлист на флашката, който непрекъснато си пускам. Събрал съм в него много различни неща – от преработената версия на Sound of Silence на Disturbed до много Pink Floyd, пънк, гръндж, скандинавски фолк метъл и български фолклор. Има и класика, Шопен например. На пръв поглед комбинацията е необичайна, но през годините се е събирала в мен и се е превърнала във вдъхновение, а сега я слушат и моите герои.

Николай Терзийски е на terziyski.blogspot.bg
Отлъчване е в книжарниците от Жанет 45 за 20лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.