Около книгите на Пламен Божилов



26 юли 2018 текст Наталия Иванова снимки Анелия Тодорова
Да сте отгръщали страници, които са минали през неговите ръце, е повече от възможно – Пламен е на Славейков от 90-те, а по-късно отваря Антикварници със стари книги на три централни адреса. Идеята да говорим с него дойде с последната на Гладстон, където отскоро намираме редки находки от всички точки на света, но интересът ни порасна и с ремонтите, които дават нов повод да се замислим за мястото на книгата в София. Заради тях сега стискаме ръката на Пламен в градинката срещу хотел Рила, където е преместен книжният пазар, и му даваме бяло поле да напише своята история – от първата сергия през 90-те до рафтовете зад витрина днес и надеждите за утре.


ПАЗАРЪТ НА СЛАВЕЙКОВ
Беше около година-две преди да вляза в казармата, когато събота и неделя започнах да замествам на една сергия на Славейков. Историята на площада обаче тръгва още в края на 80-те със списания, които се продавали по пейките. В началото на 90-те пък вече идват огромните тиражи, които бълвали някои издателства и се разпродавали буквално за часове. Имало е глад за свободен книжен пазар и хората са консумирали каквото им предложиш. Всеки е купувал повече от един екземпляр, за да подарява на приятели, с идеята, че утре ще има нови книги. И беше точно така. Това доведе до наплив от дървени маси и "палатков лагер" на площада, който по-късно махнаха и замениха със сергиите. Интересно е как нещо такова се случваше в сърцето на периферията на Европа. В Париж например, както са ми разказвали, също има такъв пазар, но е на 150 години и е дори по-мръсен, отколкото нашия, защото е с метални бараки, които не се подменят. И в Испания е такъв, управителят ни често купува от него, но там търговията със стари книги е доста свита заради кризата, която се е отразила и върху това. С две думи: в София сме създали нещо уникално и можем да се гордеем.

ПРОДАВАЧ ИЛИ ЧИТАТЕЛ
При книгите пътят е само един – трябва да се усъвършенстваш. Човек може да е просто търговец, без да ги отваря много-много, но за да е професионалист, е нужно наистина да чете. Това е особена стока – в най-лошия случай работиш с 10 000 артикула. Ние например непрекъснато обикаляме, хората ни викат, за да ни предложат книгите си, разменяме и наши за техни, пътуваме в провинцията, буквално ги намираме навсякъде, включително и извън България. В повечето случаи е нормално да продадеш някоя книга на по-ниска стойност от реалната, а често е и умишлено – така осигуряваш на клиента си стока на нормална цена, за да дойде при теб отново. Дори да сбъркаш в оценката си, тази грешка не се наказва и не губиш кой знае колко. Ако пък намериш някое наистина интересно и рядко заглавие, първо ще се консултираш за него, няма веднага да започнеш да продаваш. Скъпи и търсени например са томовете за хронични заболявания, излизали преди 15 години, също исторически книги, към които интересът се е запазил непокътнат, или пък художествена литература без ново издание като Сто години самота на Маркес. Действително е велика, но до такива върхове човек може да се докосне и с други латиноамерикански автори – като Хуан Карлос Онети, Орасио Кирога, Хулио Кортасар, който има един уникален сборник Южната автострада, или Хуан Рулфо и неговия Кажи им да не ме убиват.

ВЪПРОСЪТ ЗА ИЗБОРА
Скоро приятел търсеше подарък и ми описа нещата така: "онзи, който ще я получи, е нонстоп в интернет. Тоест трябва да намерим толкова впечатляваща книга, че да засенчи шаренията". В случая ставаше дума за техническа литература за доста компетентен човек, което винаги е голямо предизвикателство – трябва да изкушиш някого, така че действително да я прочете. Обикновено хората търсят книга по профила и интересите на човека, но, за разлика от преди, сега искат 20 варианта, за да изберат от тях, а не просто да им кажеш "това е". Противно на общото мнение, смятам, че времето на лъскавите книги и енциклопедии е отминало и принципът не е дали е нова, а дали е качествена и има ли стойност. Младите днес са много начетени и учудващо компетентни по отношение на стара литература, което не се предполагаше за нас едно време. Може би се дължи на свободния достъп до информация и на това, че не носят обремененост кое е хубаво и кое – лошо.

НА ЗАКРИТО
С течение на годините се замислихме, че е възможно да се направи книжарница за стари книги, но само ако много внимателно се мисли за асортимента, начина на предлагане, подредбата и дори неща като осветлението, които са много важни, макар и на второ четене. Основната ни идея е във всеки обект да има различни заглавия, а ако нещо се повтаря, то задължително да бъде на същата цена. Най-голямото предизвикателство се оказа да продаваме на закрито – навън лесно можеш да имитираш, че си извадил нови книги, докато вътре трябва всеки ден да пренареждаш и да мислиш за витрината. На Гладстон сме се обърнали към естествените науки, техническата литература и странните екземпляри, които можеш да видиш веднъж в живота си – всевъзможни книги на испански, италиански, каталунски, история на изтезанията, на самолета, стари литографии на немски градове от 17 век и неща, които човек с интереси към литературата би искал да има. На Васил Левски пък отворихме книжарница, където всичко е от 1 до 5лв и се опитваме да продаваме само хубави книги. Там има голямо разнообразие от жанрове – от наука през гъбарство до художествена литература. Интересно е, защото ставаме свидетели на умирането на заглавия, които сме смятали за вечни, и обратното. Единствената книга на Казандзакис, която преди продавахме трудно – Капитан Михалис – сега се купува най-много, но иначе интересът към него спада. Удхаус също не се търси толкова, младите вече се смеят на различни неща. Ремарк, удудващо за мен, все още се търси много, а Майсторът и Маргарита е книга, която от година на година набира все повече скорост.

ЛИЧНАТА БИБЛИОТЕКА

Най-често се зачитам, когато подреждам книгите. Оттам неусетно хващам друга, тя пък ме препраща към трета и така. Любима ми е Мостът на Сан Луис Рей на Торнтън Уайлдър – много странен тип, за мен велик. На сърце ми е и По следите на изгубеното време на Марсел Пруст, която едно време силно ме впечатли и умишлено не посягам пак към нея. Когато бях на 20, се връщах по няколко пъти, за да чета отделни места. Много обичам Братя Карамазови и Идиот, някои разкази на Горки също са ме възхищавали. Руската литература в съветския период има и много средни писатели, освен гениалните, които описват злободневни неща, ниски цели, с героите се случват големи беди, но нямат високи идеали. Такива са Юрий Бондарев, Юрий Трифонов, Константин Воробьов, Валентин Распутин, все писатели, които са били активни между 50-а и 80-а година. Самият аз също съм писал, да. Последно – в края на март 1997. Тогава бях бодра смяна в казармата и пазех арестанти под един навес, но след като легнах за дрямка, повече не съм писал нищо. Спрях изведнъж. Явно такъв е бил моят творчески живот, може пък след 10 години отново да започне.

БЪДЕЩЕТО НА ПАЗАРА
За Славейков знам, че пазарът ще остане отворен всеки ден, а сергиите ще бъдат с много модерна конструкция и покритие и малко на брой – около 15. Надяваме се да не са скъпи, да има търг и всичко да се организира по-скоро, защото мина доста време от началото на май. Не е ясно обаче кога ще приключи ремонтът: някои казват края на октомври, други – 2 март, както пише на табелите. Дотогава сме в градинката на хотел Рила, но е лошо, че вали много. В патова ситуация сме, защото няма поток на хора. Може би го възприемат като нещо временно, но всъщност още не е ясно кога ще се върнем на Славейков. Във всеки случай никой от нас не се е отказал. Всички чакаме.

Антикварница е на Граф Игнатиев 48, Васил Левски 84 и Гладстон 60 (зад Славейков)

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.