Ейлиш ни Гуивна: разговор преди обяд



28 февруари 2019 текст Севда Семер
"Екзотичната новост, толкова неочаквана и добре дошла, колкото би бил слон или жираф". Ейлиш ни Гуивна описва така в свой разказ Джун – ирландка, пристигнала в българско село.


Тя обаче е наобичайна единствено по силата на светлите си очи и коса, докато самата писателка е далеч по-екзотична – един от най-важните писатели на Ирландия и с награда ПЕН, след седмица тя ще вземе в ръце своето първо издание на български и ще го прочете от край до край. Но да започнем историята от началото: когато синът на Ейлиш се жени за българка, за да може да говори с нея – а вече и с внука си – на техния език, тя започва да го учи. Така в Тринити Колидж в Дъблин попада в класа на Димитър Камбуров – преподавател и преводач, който пък решава да поправи липсата на името й в нашите библиотеки. Двамата събират Литературен обяд: сборник с разкази, които режат с точни думи, захранват любопитство със силни детайли (показващи интереса й към фолклора) и движат героите умело между страниците, по които най-универсалният език е храната. Ейлиш ни кани да опитаме работата й заедно с някои от любимите й ирландски вкусове на 15 март в Столична библиотека, но преди това срещнете се с нея в няколко въпроса – а после и в книжарниците, където сборникът й чака още топъл.


Как избираш момента, в който да пишеш? Или разчиташ на дисциплината и отиваш до бюрото, без значение как се чувстваш?
Не съм много дисциплинирана. Когато се почувствам завладяна в процеса, ми се иска да продължа да пиша възможно най-дълго, да не спирам. Ако не се чувствам въвлечена, е по-трудно... но това пък може да е знак, че не е нещо добро.

Каква беше любимата ти храна като дете? Приготвяш ли си я все още?
Боб от консерва върху препечена филийка. И ябълковият пай на майка ми. Не ям боб върху филийка често (иначе е толкова лесно за приготвяне: отваряш консервата, притопляш боба, препичаш филийката). Обичам пай, харесва ми и да го приготвям.

Кой е най-силният за теб символ във фолклора?
Голям въпрос. Но първото, което ми хрумва, е един от основните мотиви в приказките: стъклената планина. Това е невъзможната планина, която героят трябва да изкачи, за да спаси живота си (и да получи принцесата, замъка и т.н.). Задачата е непосилна, но той я постига с помощ-та на приятелите си – често това е принцесата. Харесвам този символ, който е особено ценен за младите хора – те трябва да изкачат най-различни видове стъклени планини, за да пораснат.

Има ли нещо, за което не би писала?
Да. Но няма да пиша за него и тук.

Коя е най-скучната част от деня ти?
Миенето на чиниите. Вършенето на неща, които не ми харесват: да изпразвам съдомиялната; да подреждам къщата.

Имаш ли любима дума или израз на български?
Мисля, че "престъпник" е съвършена дума за значението си – някой, който престъпва (маркировката). Много по-описателна е от английската. Харесвам и "хлаб", струва ми се напълно точна дума, а "кисила мляко" звучи толкова по-добре от йогурт. Винаги е приятно да чуеш "Сега, почивка!" по време на час по български във Велико Търново.

Имаш ли някаква колекция вкъщи – от изкуство или друго?
Нямам колекционерски инстинкт. Разбира се, имам голяма библиотека и съм особено грижлива с колекцията си книги на ирландски писателки (повечето са подписани). Имам няколко картини от Роузи Макгурен и ми се иска да бяха повече – обичам изкуството й. Иначе доста харесвам растения.

В работата ти има много предмети, които стават носители на силни емоции. Каква е системата ти да ги запомняш и разпознаваш, щом ги срещнеш?
Нямам система. Но обичайно помня миризми и предмети, които носят емоции.

Търсиш ли името си в Гугъл? Как се справяш с негативната критика?
Чета всичко. Негативната критика ме разстройва... за известно време. Всичко се забравя достатъчно бързо.

Твоят съвършен обяд?
Навън. Морето. Пикник. Хубава платнена покривка, разпъната върху тревата. Скариди, сьомга, салата, прясно изпечен хляб и масло. Бяло вино. Семейството ми.

Представянето на Литературен обяд и други разкази (издателство ICU, 15лв) е на 15 март в Столична библиотека от 18:00 в присъствието на авторката и преводача

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.