Георги и гроздовете



28 март 2019 текст Виолета Иванова снимки Траяна Батурова
"Пиша, откакто се разпознавам в огледалото", казва бързо, вместо да ни подаде визитка. Оказва се сръчен още с пианото и китарата (често свири и си композира за удоволствие), както и с камерата (завършил е Кино режисура и Драматургия), но, както вече разбрахме, литературата го тегли най-силно и не го дава на останалите.


Името му, Георги Анев, е влизало веднъж в книжарниците с Децата на феникса – първата му книга, "приказка-кошмар" от 2016, скрила в себе си чудатите образи на композитори, които говорят като гугутки, и чистачи, които не махат паяжини, а сънища. Фантастичният елемент е полазил и Звездни гроздове – още топлият му от печат сборник с пет тотално различни новели, зрели под пръстите на Георги цели 8 години. С интересен език те ни водят например из апартамент, който яде обитателите си, или към момче, което среща на морето мъртвата си сестра. Дали тези гроздове са за вашата уста, проверете на съседната страница, където ви щипваме от тях, но първо чуйте какъв е човекът, който ги бере от ума си.

Нямаше да се захвана с писане, ако можех да вадя истории от главата си посредством кабел. Преди години написах подобен разказ. В него хората слагаха шлем, който им позволяваше да "сънуват филм" и готовият продукт излизаше за часове. Писането и снимачните екипи бяха архаични инструменти.

Докато пишa, съм невидим и следвам героите, записвам това, което правят и казват. Опитвам се да не говоря от тяхно име. И пия необичайно много чай.

Най-ценното нещо в библиотеката ми е тълковният речник. Ако питате за любими книги – Метаморфози на Овидий, старо издание на Дъблинчани, домъкнато от Дъблин, и книгите на Честъртън и Белоу, наредени с гръб като войничета.

По стените си вкъщи имам картини на Ротко, снимка на Хемингуей с котката му и първата корица на Великият Гетсби, поставена в рамка.

Най-добрият съвет, който са ми давали, е да не бързам. Както е казал Стайнбек, "Нищо хубаво не си отива".

Любимата ми българска дума е тази, която носи картина зад себе си. Можеш да започнеш книга с "Той я обичаше", но това е мързеливо. Ако кажеш "Минаваше покрай апартамента, където живееше жената, всяка утрин, дори да нямаше път натам…", всеки ще се досети. И вече имаш и герой, и улица, и сюжет.

Оставих киното на заден план, защото изисква много време и средства. В литературата можеш да бъдеш и режисьор, и оператор, и актьор, и сценограф. Тъй че не съм му обърнал гръб изцяло – всеки може да гледа книгите ми в главата си.

Ако бях кино герой, щях да съм момче във филм на Тарковски или младеж в лента на Трюфо. Да си анимационен също си има предимства – законите на физиката са ти подвластни, а и винаги има кой да те нарисува отново.

Странно е, но адски се вдъхновявам от архитектура, музика, квантова физика. Историите имат и форма, и ритъм, и много от логиката на физичния свят.

Ако можех да отида само на един концерт, той несъмнено щеше да е на Queen. Или пък на някоя извънземна банда, дори да не е от най-нашумелите.

Перфектната музика за из път е интересният разговор.

Често се тревожа, че не съм с еднакви чорапи. Или че не чета достатъчно.

Малко хора знаят това, но вселената е изградена от музика. Питайте някой физик за теорията на струните.

Първият ми детски спомен е нуждата от кисело мляко. Може би в утробата съм бил твърде щастлив, че да го запомня.

Бих сменил за малко живота си с този на някое животно – лъв, пума, мечка. Неслучайно им даваме глас в класическите истории. Бих искал да разбера как виждат света.

Ако някой ден имам деца, най-важно ми е да бъдат любопитни. Всичко друго ще дойде само.

Сборникът Звездни гроздове е в книжарниците от издателство Монт за 19лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.