Нещата от живота: Хасан Бласим



14 декември 2016 текст Наталия Иванова
В Гардиън го наричат "вероятно най-добрият жив автор на художествена литература на арабски" и това вероятно е един от най-добрите комплименти, които писател може да получи приживе. Хасан Бласим обаче се вълнува повече от отзивите на обикновените хора в Ирак, Сирия и Либия, които живеят с разказите му. Написани са "от първа ръка и в първо лице за терора на своите и чуждите", казват от Жанет 45, когато издават първия му сборник Лудият от площад Свобода, а вече печатат и втори – Иракският Христос (с награда за независима чуждестранна проза от Индипендънт).


Днес Бласим живее далеч на север във Финландия, след като през 1999 напуска Ирак и пресича нелегално границите на Иран, Турция, България и Унгария, но за ужаса на юг по картата говори по-силно отвсякога. Преди да чуем гласа му на Литературния фестивал на 16 декември, получаваме по пощата няколко къси разказа (преведени от арабски за нас от Кирил Джуров, благодарим) за единствената книга в багажа му, общото между хората по света и писмата, на които отговаря със сълзи.

НАЧАЛОТО

Като тийнейджър написах много стихове и една пиеса – разговор между Земята и другите планети. Нищо повече от наивни романтични диалози, към които в началото ме тласна желанието да наблюдавам магията на думите в процеса на писане. Основното, което ме караше да пиша по това време, беше опитът да подражавам на множеството прочетени от мен романи, стихове и философия. Друг подтик беше удивлението – вълшебството на думите и разказите за човека в нашия свят ме предизвикваха и разпалваха въображението ми. Струваше ми се, че истинският живот е именно този в книгите. Още като малък реших да пиша и играя сам, далеч от приятели и семейство. За мен писането беше вълнуваща тайна игра.

БИБЛИОТЕКАТА
Нямам определен любим писател, а няколко чудесни книги, които са оставили своя отпечатък в съзнанието и въображението ми. Като например Педро Парамо на Хуан Рулфо – когато я прочетох, си помислих, че никога няма да спра да пиша. След Преображението на Кафка пък ме обзе мисълта за величието и магията на литературата, която изразява кошмарите на човека. Докато пресичах границите, емигрирайки тайно от Ирак към Финландия, носех само една книга – Паломар на Итало Калвино. Това е и единствената книга, която съм препрочитал десетки пъти през живота си.

КИНОТО

След като завърших гимназия, не ми се искаше да записвам Арабски език или Литература в университета, за да стана писател. Реших да уча Кинематография в Художествената академия в Багдад и да се запозная с останалите жанрове в театъра, киното, изобразителното изкуство, които да развият творческото ми писане. Разбира се, киното ме завладя със своето обаяние, докато следвах. Първият ми досег беше с Ингмар Бергман, Тарковски, египетския режисьор Юсеф Шахин. Редица филми са оказали влияние върху разказите ми, особено доброто документално кино. Докато пиша, гледам и много научнопопулярни филми за животните, природата, човека. Отделно някои от разказите ми са повлияни и от работата на Куентин Тарантино и Оливър Стоун. Любимият ми режисьор обаче е Ларс фон Триер.

ДОМЪТ

Днес моят дом е Финландия. Синът ми се роди тук, тук работя и имам приятели. Не вярвам в разликите между хората по света, те за мен са само подробности. Човекът, който търси любов, приятелство, спокойствие, е един и същ в Ирак, Турция, България, Унгария, Германия, Финландия и останалите страни, където съм бил.

ПРИЗНАНИЕТО
Това, което идва от читателите, а не от пресата – то ме вълнува. Например реакцията на сирийски затворник, иракска гимназистка или пък либийски младеж, който не излиза от вкъщи заради бомбардировките и живее с текстовете ми. Когато чета отзивите на такива читатели, не мисля за положените усилия и дали си е струвало. Всеки човек на тази земя заслужава по-добър живот. На писмата на всички тези, които споменах, отговарям със сълзи…

МИРЪТ
Представям си го като събиранията вечер на Абу Нуас в центъра на Багдад. Това е улицата, която се простира по бреговете на река Тигър – виждам я с баровете и ресторантите, предлагащи печена риба, препълнени със семейства, младежи, девойки, живот!

РИТУАЛЪТ
Как поддържам ума си буден? Постоянно чета, гледам филми, следя новините за трагедиите в нашия свят, говоря с приятели. Усещам, че мозъкът ми ври и кипи денонощно, дори докато спя. Понякога го изключвам с алкохол и техно музика.

РАБОТАТА

Не бих могъл да изброя всичко, с което съм се занимавал от детските ми години до днес във Финландия. Работил съм много, и при лоши, и при добри условия. Като хлапе първата ми работа беше да продавам вестници по улиците. После съм работил в заводи, ресторанти, барове, хотели, в магазини, бежански лагери, културни центрове, телевизии... Не съжалявам за нищо. Накрая смъртта ще изцели бълнуването на изживения от мен живот.

Разговорът с Хасан Бласим е на 16 декември от 19:00 в Мраморното фоайе на НДК с модератор Манол Пейков

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.