Фото котки

13 юли 2007 текст Никола Шахпазов, снимки Илиян Ружин
След като една еуфорична петък вечер ни попадна поредният епизод на фотокомикса Котки, решихме, че никак не би било зле да си уредим среща с началника на Paper Movie проекта Милен Антиохов. Той пък се оказа словоохотлив и адски ентусиазиран относно всичко, свързано с любимите му черно-бели истории. Говорихме си дълго, ето някои избрани епизоди.


Колко години продължават изданията на проекта Paper Movie?
Работим по него още от лятото на 2000-та, но едва 2 години по-късно беше издадено нещо, защото всичко ставаше доста трудно. В един момент просто ми се искаше първата серия – Трикраки кучета, да приключи, защото бях ужасно уморен – не от работата по проекта, а от всички странични дейности по намиране на пари и разпространение. Изобщо не съм имал идея да стане подобна поредица, но още на трети-четвърти епизод от Трикраки кучета хората започнаха да питат каква ще е следващата история. И така – продължихме с 36, Апартаментът, сега и Котките.

Предполагам, не съжаляваш, че приключението е продължило?
Когато съм започнал нещо, в което вярвам, не ми е лесно да го изоставя. Обичам да завършвам нещата, вътрешно не ми е спокойно да прекъсна нещо. Естествено, не мога сам да си измислям историята, да се снимам сам в нея и най-добре да си я чета само аз. В целия процес участват доста хора – Симеон Леви, Мирчо Мирев, помагат и много други. И все пак, ако аз спра да се занимавам с този проект, той ще спре да съществува. Ако някой от другите се откаже, ще намеря негов заместник, колкото и да е трудно това.

Издаването на Котки продължи доста дълго...
Планът беше тази поредица да приключи за една година. После стана година и половина, две... и в крайна сметка ще приключи за две и половина. Но не сме обещавали някаква периодика – да излиза в сряда или в петък, пък и историите са самостоятелни. Предвиждаме последният епизод да се появи в началото на октомври.

Какво след Котки?
Следващото издание на Paper Movie... Ако въобще има следващо – защото то ще се появи само когато почувстваме, че имаме достатъчно силна история. Ще бъде една цяла история, епизоди с продължение.

И вероятно ще бъде още по-амбициозно?
Не обичам думата амбициозно. Да кажем просто, че аз ще имам доста по-високи изисквания за историята, с нея няма да се занимавам само аз, а и още няколко души. Ще е по-голяма, с повече епизоди и повече кадри на епизод, самите кадри също ще бъдат по-мащабни. Тя дори вече се мисли, не знам дали ще отнеме една година или пет – просто няма да излезе, докато не е достатъчно силна. Когато я направим интересна и балансирана, ще познаем, че е готова.

Трудно ли се работи с актьорите? Виждаме, че в някои от епизодите снимате дори възрастни хора...
Все пак възрастните хора не са родени възрастни. В епизод 20 са снимани баба ми и дядо ми, които много ме обичат и нямаше как да ми откажат. По принцип на възрастните хора се плаща, така ми се струва коректно, трябва да им се компенсира този ангажимент. Често и аз съм се чудил как хората се вживяват и се търкалят по земята, когато се наложи. Знам, че всеки като по-малък си е представял себе си във филм, но човек пораства и това си остава мечта. Така че, макар и да не се вижда, на хората им е интересно да влязат в някаква роля. За някои изобщо не е важно каква е ролята, други са много претенциозни. Ето например трябваше ни момиче, което да играе труп – две девойки се отказаха, сигурно си представяха зеленясали, разлагащи се тела. А третата, напротив – много се изкефи, че ще бъде именно труп.

Как подбирате музиката към епизодите и историите на Paper Movie?
Още за Трикраки кучета исках да има саундтрак, но в крайна сметка имахме само две парчета, едно от които изгубихме. При 36 парчетата бяха вързани с конкретна сцена от историята и музикантите сами избираха тези, за които да направят музика. В Апартаментът са важни не толкова събитията, затова там музиката беше за героите – предварително бях дал на изпълнителите една-две страници описание на героя, за да могат да си го представят добре. При Котки вече всеки епизод е различен – на хората, които правят музиката, казвам, че единственото важно нещо е парчето да има атмосфера, да бъде филмово. Не всичко ми харесва, но най-важното е да пасва на историята.

Знаеш ли за друг подобен проект, някъде в чужбина?
Фотокомикс, фотороман има поне от 40-те или 60-те години на миналия век. Но проект като нашия, който се разпространява безплатно – за такъв не съм чувал. Дори би ми било интересно да видя такъв – не се притеснявам от някаква конкуренция, но все още не съм открил.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.