Чарли и градът



2 март 2007 текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин
Няма как да не знаете кой е Радослав Парушев, наричан още Чарли – поне ако се интересувате от младата и бърза българска литература, четете лайфстайл списания или... често ходите в Билкова. След Никоганебъдинещастен (2004) и първия му роман Преследване (2005) тези дни иначе корпоративният адвокат Парушев издаде нов сборник с разкази. Случките в Project Gigamono (естествено, авторов неологизъм) отново принадлежат на срещите и привиденията, които дебнат в сърцето на града?– бъдете много нащрек, защото “всеки човек е всички хора, нали се сещаш”.


Ще представиш специално Project Gigamono в Червената къща на 2 март, какво точно си замислил?
Ще бъде нещо доста нетипично за фона в момента– едно доста обикновено литературно четене, аз и няколко приятели. Разбира се, Богдан Русев и Тома Марков. И ангелският поет на българския кошмар?– Стефан Иванов. Може би ще има и хип хоп, по-точно бийт бокс, но без да е акцент. Снощи разбрах, че ще участва и сестра ми с един къс текст. Дадох й 20 лева. Всичко ще продължи около 45 минути и няма да бъде пърформанс, за разлика от досегашните. Ще се фокусираме върху класически и по-изчистени неща като четене на текст. Надявам се да дойдат само хора, които се интересуват от литература.

А иначе кой очакваш да си купи сборника?
Около 10 хиляди души, първо. Не бих нарекъл книгата елитарна, но така или иначе не е за масовия вкус. Паулу Коелю имаше последно 600?хиляди хита за един ден на блога си, където е турил първите 11 глави от новия си роман. Не мисля, че на света има 600?хиляди души, които някога ще прочетат моите книги.

Радвам се, че не искаш да си Коелю.
Дори не искам да съм и Стефан Цанев, нито Недялко Йорданов. Не искам да съм и Елин Пелин. Книгата ми този път съдържа елементи на сериозност за разлика от предишните две, които само създаваха привидност за сериозност. В нея има поне няколко страници, за които, мисля, няма да се срамувам след десет години. Като Орландо Блум?– той колкото повече се снима, толкова повече заприличва на мъж. Започна с елф и стигна до защитник на Ерусалим, целия в желязо. Горе-долу някъде там се намирам и аз в момента. На две-три книги съм от първата си сериозна.

Сериозна книга голям роман ли означава?
За съжаление да. Няма нито един писател в световната история, който да е останал в паметта на поколенията с много хубавите си разкази. Тоест трябва да напишеш един роман като хората. Трябва да напишеш поне Сто години самота, за да се каже, че си направил нещо.

Какво е общото в разказите ти, какво ги води?
Десетина от разказите вече са излизали в медии, но сега пренаписах всичко наново, за да вкарам общо усещане. В предпоследния разказ се разбира кой е убиецът от първия, което вече придава завършеност, присъща по-скоро на романа. Нарочно направих преплитане, досега на български не съм чел такава книга.

От чуждите на кого най-много прилича?
Не мога да ти кажа, прилича на влиянията ми като цяло. На това, че съм се учил да пиша от Борхес и Маркес. На това, че за мен най-големият писател на всички времена е Фьодор Достоевски, а най-добрият модерен европейски автор е Умберто Еко. Прилича на това, че се отвращавам от Паулу Коелю.

Напоследък какво четеш?
Алистър Грей. А абсолютният хит, най-добрата книга, която прочетох за последната една година, е Пещерата на идеите на Хосе Карлос Самоса. Такъв роман, че в първите няколко минути ти се иска никога повече да не пишеш нищо. После се амбицираш и тръгваш да го гониш. Сега чета Кингсли Еймис, бащата на мой любим писател?– Мартин Еймис. Нямам търпение да изям една шкембе чорба и да се мушна под одеялото с Кингсли.

Какво се случва с Бърза литература?
Разделихме се за добро. Всеки се развива по-добре отделно, категорично. Не искам да се асоциирам повече с групи. Не искам името ми да се свързва с каквото и да е. И не мога да разбера защо се събраха Take That. Както и защо ги наричат застаряващи момчета?– те са една-две години по-големи от мен?!

Ти как ще разбереш, че вече си наистина успешен писател?
В България точно пет човека разбират за теб и точно тяхното мнение ми е важно. Успехът означава да напишеш добра книга. Като си легнеш вечерта и отвориш Братя Карамазови, да не умреш от срам. Успехът означва да изпратя имейл на Милорад Павич, любим писател, и да му кажа кой съм.

Идеи да издадеш нещо навън?
Още нищо реално не съм предприел, но при положение, че могат да се вземат едни 100 хиляди евро от немския пазар, защо да не ги взема. Там хората много четат и нямат никакъв вкус, ще ги смачкам. Руският пазар много ме привлича, там всички четат. Нямат какво да ядат, но четат. Хем и ще ме разберат. Иначе как да ме разберат китайците?!

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.