След 20 години

9 юни 2011 текст Деница Стефанова, снимки Илиян Ружин
Манол Пейков е поет, преводач, управител на издателство Жанет 45 и културния гайд Програмата Пловдив Инфо, собственик на звукозаписно студио Пекарната, позитивен и приказлив пловдивчанин, а напоследък пък е с 20 години по-лек. Последното е така, защото сложи финал, корици и българско заглавие на поемата, по която работи от 19-годишен. След премиерата на Балада за Стария моряк от Самюъл Колридж, с мощното визуално присъствие на Гюстав Доре, се срещнахме с него и го оставихме да говори. Защото интервю с Манол Пейков не може да се направи по сценарий, а да го прекъснеш, за да зададеш въпрос, е безсмислено – той си казва всичко и без това.


Вярно ли е, че печелите повече от печата на етикети за бира, отколкото на книги?
Ние не печелим от книги и никога не сме си го поставяли за цел. Нашият критерий е литературата, не продажбите. През 30-те най-влиятелните български литературни списания са продавали по 30 бройки. Тиражът не е правопропорционален на влиянието на една творба. Продължавам да вярвам, че човек може да прави всичко безкомпромисно, да избира само стойностни заглавия, да е справедлив към всички по веригата, да издава страхотно качествен продукт и в крайна сметка да не губи пари. Това е почти мечтателство.

Намерих текстове на твои песни, но не и записи. Защо се отказа да се занимаваш с музика?
Не съм се оказал, просто ме повяха други ветрове. Но, честно да ти кажа, когато се занимавах с това две-три години, бях изцяло посветен. Хората около мен понякога проявяваха неразбиране или се държаха неадекватно супер, тогава много се фрустрирах, абсолютно се наранявах, дълбоко. Бях суперчувствителен на тази тема. В един момент си дадох сметка за някои неща.

Например?
Първо, когато човек си заложи всички яйца в една кошница, както е изразът на английски, той става много уязвим. Затова и инстинктивно аз тичам по много писти. Когато имаш няколко неща, над които да се фокусираш, ако човек те обиди с нещо, не страдаш. Примерно миналата седмица имах премиера на Балада за Стария моряк в Пловдив и много мои близки приятели не дойдоха. Дадох си сметка, че преди десет години това би ме наранило страхотно, а сега въобще не ми пука, защото на другия ден имам друго, след това трето, разпределям си енергията в много посоки. Всичко остава отпечатък в пространството, случва се, създава някакви вълни, някакви концентрични кръгове и или се търкаля някаква топка, или не се търкаля. Но аз го оставям и продължавам нататък. Освобождавам го от себе си.

Да поговорим за Балада за Стария моряк, книгата вече е на пазара.
Въпреки че премиерата й бе преди седмица, книгата излезе още през декември, между Коледа и Нова година. До ден днешен това е една от най-важните поеми в английския език, една от най-цитираните и безспорно най-илюстрираната – над 1000 илюстрации, има дори и комикс по нея. Работя над превода от 20 години, още от 19-годишен гимназист.

Как достигна до теб поемата на Колридж?
Един от първите източници беше едноименната песен на Iron Maiden, която чух на 14 години. Песента е дълга 12-13 минути, с тежки речетативи, в които се разказва цялата история. След това текстът го имаше в учебника по английски за девети клас на един приятел, който ме помоли да му помогна с превода на няколко абзаца. Преведох ги и се зарибих. Пратих ги дори на някакъв конкурс и взех, че спечелих награда. Така тръгна и година след година се връщах към нея.

Как се работи толкова дълго над един-единствен текст?
На приливи и отливи, ето как. На много големи приливи, кратки, но супермощни, които заливат всичко, дърветата до най-високите върхове, просто не виждаш. После отливът продължава две-три години и няма никой, нищо, докато не започне пак да те хипнотизира.

Трябва ли да си поет, за да превеждаш поезия?
Има два подхода. Единият е академичен, който общо взето цели да те информира за какво става дума в поемата. Тогава можеш да не спазваш формата, важното е да предадеш какво се говори вътре. Другият е вдъхновеният превод, когато напълно се сливаш с текста и с автора. В българската литература няма много примери за вдъхновени преводи.

Не ти ли се е искало да промениш нещо – една метафора, един абзац, едно изречение, особено след като вече гледаш на текста като на твое дете?
Твоето в случая е абсолютното умение да предадеш авторовия замисъл до дупка. Това е голямото предизвикателство. Ролята на преводача е много по-трудна от ролята на автора в някои отношения. Не съм променял, но има куплети, които съм мислил по 15 години. Все ми се е струвало, че няма решение, докато в един момент всичко се нарежда за 30 секунди.

Какво мислиш за литературните четения, особено на поезия?
Като всяко друго нещо, ако не се прави със страст, така че да запалиш хората, то няма смисъл. Много често самите поети не са най-добрите читатели на своите творби. Истинската поезия е площадна, тя трябва да те хваща на момента! Поезията се видоизменя, това е рапът – Rhythm and Poetry, улична поезия, като много от нея е добра. Всяко време си има собствената поезия, която носи неговия почерк и неговия дух. Затова смятам, че добрата поезия има възможност абсолютно да въздейства на първо четене. Което не значи, че всяка добра поезия трябва да бъде разбираема.

Балада за Стария моряк е в книжарниците и на janet45.com, 12лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.