Знакова среща

22 декември 2011 текст Доротея Василева
Никога не знаеш докъде може да се простре вдъхновението и възхищението ти от някоя личност. Ще кажем, че за Магдалина Станчева те са кулминирали в книгата-албум Анонимният известен, изследваща работата на най-големия ни график от съвсем близкото минало Стефан Кънчев. Чудесното издание излезе наскоро, затова поканихме авторката да ни разкаже за човека, чийто дизайн и типография все още оформя имиджа на десетки български фирми и институции (Петрол, Български пощи, БНБ, Куклен театър, Сълза и смях), макар и повечето хора да не знаят името, което стои зад идеите.


За кого Стефан Кънчев е повече известен, отколкото анонимен?
По-известен е сред колеги от чужбина отпреди около 20 години, отколкото в България.

Кънчев казва за себе си, че е художник, а името му се свързва предимно с рекламни лога и в днешно време биха го наричали дизайнер. Имал ли е всъщност конкуренция в работата си на график – създал е повече от 2000 знака, едва ли някой е бил по-продуктивен.
В днешно време го наричаме дизайнер, 60-те години бихме казали по-скоро приложен график, ако трябва да сме точни. Кънчев е бил част от група художници – все големи имена, между които Иван Кьосев, Антон Мечкуев, Асен Старейшински (негов е знакът Знаме на мира). Но не бих казала, че между тях е имало конкуренция.

Графиките му са изключително ясни, а тази простота на знака се постига доста трудно. Как всъщност се е правил знак без компютър, какъв е бил процесът на създаване?
Прекарвал е цялото си време в ателието на ул. Кръстю Сарафов 13. Било е затрупано с проекти. Когато е сядал да рисува, си е разчиствал само малко местенце за новия картон. Работел е ден и нощ, без да спи, понякога 40 часа без прекъсване. Първият етап в творческия процес е най-интересен.
Всичко e рисувал на ръка – веднъж е правил нещата от раз, друг път дълго е мислил, рисувал, cкицирал е 40-50 или повече идейни варианта към всеки знак. Работил е едновременно по няколко проекта. Скиците, подредени в серии, показват развитието на концепцията или етапите на изчистване на свободната рисунка до иконографичен знак. Последният вариант е изпипвал брилянтно.

Коя за вас е най-интересната част от работата на Кънчев? Колко време подготвяхте проекта и събирахте материали?
Запазена марка в творчеството на Стефан Кънчев е трансформирането на шрифт в образ и форма. Чуждестранните специализирани издания за логотип и фирмени знаци, в които той е публикуван, ме провокираха да потърся повече информация. Самото откритие беше много вълнуващо, защото след като обиколих всички възможни държавни и медийни архиви и издирих хора, които са работили с него и семейството му, се натъкнах на едно емблематично творчество, несравнимо в световен мащаб. Това беше през лятото на 2008. Проучването ми отне около три месеца. През следващите четири направих книгата за Стефан Кънчев (в рамките на дипломната ми работа), която беше архив на неговото творчество и послужи като основа на Анонимният известен. Предизвика голям интерес в Германия, където учех. Така беше поставено началото на изследователски проект към визуалната лаборатория (labor visuell FH Dusseldorf), който продължи три години.

След първия поглед на корицата на Анонимният известен става ясно, че това е книга с визуални кодове. Тук образът е много по‑силен от текста. Доколко текстът е имал и има значение в графичния дизайн?
Графичният дизайн транспортира идеи и послания, а текстът играе oсновна роля. Но пък визуалният превод на текст е друг начин да бъде разказана една история. Във визуалната комуникация похватите са много и е въпрос на избор кой ще работи най-добре.

Днес някои от логата на Стефан Кънчев все още се ползват в оригиналния им вариант. Някои ги свързват с нашето соц минало и сигурно не без основание искат промяна. Каква според вас е съдбата на тези емблематични знаци?
Тук бих искала да цитирам Кънчев: “Особено отговорно е създаването на запазена марка. Тя възпитава традиции. Марката не бива да се сменя заедно с директорите и това е едно от нещата, за които трябва да държим сметка при всяка реорганизация. Неслучайно познавачи на пазара твърдят, че ако Bayer например смени знака си, сигурно ще фалира. Традицията носи сигурност, която помага да останеш прав под вятъра на конкуренцията. Затова се чувствам донякъде съпричастен на успехите на фирмите с мои емблеми”. Знаци като Кънчевите трябва да си останат същите и да се поставят в нов контекст. Светът около тях може да се промени, имам предвид фирмения стил.

Какво е мястото на българските графични дизайнери ако не в световен, поне в европейски мащаб?
Тук има специфичен контекст и ситуация, които, ако се изследват, би могло да имаме дизайн, който да провокира Европа и света – имам предвид народопсихология, традиции, фолклор и социални феномени. Но за съжаление това се случва рядко.

Кое е по-важното при създаването на знак/лого? Естетическата страна или функционалността?
И двете са еднакво важни. Едно лого не може да бъде произволно. Съдържанието трябва да бъде достатъчно прецизно визуализирано и възприето. Смисълът – четлив, а графиката – изчистена. Но простотата на формите не се постига лесно, тя е резултат на едно дълго търсене.

Какво е най-важно за художника, за да постигне успехите, които Кънчев е имал за времето си?
Да улови времето, в което твори, да е информиран, самокритичен. И не на последно място – да е добре платен. Талантът е задължителен.

Анонимният известен е в книжарниците от Жанет 45, 35лв


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.