Stilissima

12 януари 2012 текст Дани Николова, снимки Илиян Ружин
Винаги е най-добре да бъдеш себе си. Най-малкото защото всички останали личности са вече заети. С радост установихме, че това наше верую споделя и Сандра Клинчева – стилист, завършил Central Saint Martins College of Art and Design в Лондон. Но това далеч не е единственото, с което Сандра ни впечатли. Харесахме мекото й, спокойно излъчване, естествената красота и изключително милото и непринудено поведение наред с огромния й професионализъм – работила е за киното, за театъра и за редица списания като Егоист, Едно, Playboy, Grazia и Amicа, където беше моден редактор. Казваме “беше”, защото в момента Сандра е в първия си творчески отпуск. Сигурно затова намери време за сладки приказки, свързани с мода, себеизразяване и малки модни революцийки.


Какво е да си стилист в България?
Да си стилист означава да преведеш тенденция, появила се в последния сезон, но по изключително личен начин. Това, разбира се, е най-простото обяснение. Нещата могат да имат безброй разклонения, възможно е да добавиш още много пластове информация във въпросната фотосесия, ако говорим за списание. Колкото до това какво е да упражняваш тази професия тук... Ужасно е трудно. Изразните средства на стилистите са дрехите, а България е място с много малко портфолио от марки. Най-вълнуващите отсъстват от нашия пазар, дори голяма част от традиционните не са налице.

Кое е по-важно, когато обличаш някого – неговият характер или тенденцията?
Зависи какво правиш. Когато работя върху фотосесия, този, когото обличам, е модел. Тогава рядко се занимавам с личността му. Работата ми е просто да напасна модела спрямо актуалната тенденция. Ако обличам някой конкретен човек обаче, нещата са съвсем различни. Като цяло уважавам идентичността на хората и винаги се опитвам да тръгна оттам – боравя с последни тенденции, разбира се, но изходната ми позиция винаги е индивидуалността.

Като човек, свикнал да се вглежда в детайлите, по-чувствителна ли си към околния свят?
Да, разбира се. Прави ми впечатление всичко, свързано с обозримото. Всичко, което по някакъв начин има отношение към дизайна. Забелязвам, оценявам, харесвам. Ценя смелото и различното.

Какво виждаш по улиците на София?
Градът не са само хората, които живеят в него. Важна е самата архитектурна среда. София, уви, не е от най­‑ красивите градове. Тъжното е, че дори малкото прекрасни неща тук не се поддържат. А трябва да се обръща повече внимание на душата на София. Защото във всеки град, стар като нашия, има много красота, много минало, което трябва да уважаваме и пазим.

Срещала ли си непознати дами, които да те очароват с външния си вид?
Да, неведнъж. Дори в София! Разбира се, тук е рядкост, но се случва. Като цяло не бих искала да обобщавам българската жена. Не мисля че има конкретен типаж, ако говорим за стил. Онова, което със сигурност знам, е че у нас класовата принадлежност все още не се изразява по правилния начин чрез дрехите. Това не значи че тук няма богати хора, които се обличат със скъпи марки, но те не го правят по стандартния начин, както жителите на старите културни столици. Там е ясно – това се носи по този начин, а онова – по друг. Ако си такъв и такъв човек трябва да си с такива и такива обувки... Така хората стават изключително лесно разпознаваеми – показват кои са. И тук не става въпрос да покажеш марката или да бъдеш сноб към етикетите, а просто да използваш дрехите като изразно средство, което отразява положението ти в обществото.

А какво ще кажеш за девиза less is more? Може ли една жена да бъде стилна с джинси и тениска?

Стилът е нещо изключително лично. Да, наистина, може да сложиш обикновена тениска и едно червено червило и пак да си най-стилната жена наоколо, въпреки че всички други са се постарали много повече от теб. Въпросът е в това какво излъчваш, какво казва лицето ти, какви са движенията ти. Това наричаме стил. Но да си освободен е страшно трудно, трябва да минеш през много фази. Една от тях е да се освободиш от марките. Да си способен да сложиш слънчеви очила, да нахлузиш скъсани джинси и да влезеш в някой скъп магазин, за да си избираш часовник за няколко хиляди евро например, без да изпиташ и грам притеснение относно това кой си и какво търсиш там.

Взискателна ли си към своя собствен стил?
Никога не обличам първото нещо, което ми попадне пред погледа, но това е заради по-специалното ми отношение към облеклото. В никакъв случай не бих го нарекла култ към дрехите. Просто съм друг случай – все пак се занимавам с мода. Не съм маниачка на тема външен вид и се стремя никога да не съм „пренаправена”. Това би ме накарало да не бъда себе си. А и ако всичко в мен е в изряден порядък, би било скучно. Ценя естественото у жената. Разбира се, не одобрявам неподдържания вид. Обичам ботуши, клинове и деним, леки кашмирени пуловери. Харесвам комфорта в модата и рядко се обличам така, че да ми е неудобно. Не бих си позволила да ми личи, че не се чувствам добре в кожата си.

Дали зад бума на винтижд модата прозира носталгия по позабравената женственост?
Това е може би една от причините, но не само. Има доста сериозна промяна в онова, което наричаме женст­веност в последните години, но може би е нормално. Вероятно женствеността не може да бъде константно понятие. Но пък базата е ясна. В днешно време дамите са облагодетелствани, защото могат да избират различни начини за изразяване на женствеността – дали ще е онази, характерна за 50-те, седемдесетарското излъчване, деветдесетарския вид или в последните тенденции.

С какво си се захванала в момента?
В първата си заслужена творческа отпуска съм. Единственото по-сериозно, което правя, е да преподавам в един магистърски курс в Нов български университет. Имам всякакви идеи, но за момента са си мои и не бих искала да ги споделям.

Как оценяваш поведението на модните медии в България?
Що се касае за списанията – появиха се професионалисти в тази посока, но те са малко. По телевизията не съм виждала нищо смислено на тема мода – коментар или предаване. Вероятно онези, които искат да слушат коментар на тази тема, са хора, които искат да бъдат добре информирани и едва ли разчитат само на телевизията, та в този смисъл може би няма нужда от модни предавания. Въпреки всичко има още много какво да се желае. Тук липсват образовани кадри и това си личи.

Лична прогноза за новата модна революция?
Интересен въпрос. Всъщност модната революция вече е започнала. Има ядро от млади модни дизайнери, които обръщат изключително внимание на това, от което съвременната жена има нужда. Говоря за наистина осъзната съвременна жена със свой собствен стил. Ако не си уверена в себе си и не минаваш през живота с вдигната глава и самочувствие, тези дрехи ще ти се сторят недостатъчни. Това е нов вид минимализъм, който ще се развие в следващите десетина година.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.