Анимирай ме с любов

27 януари 2012 текст Дани Николова
Приятните софийски вечери на барчета и запознанства ни срещнаха с един изключително интересен човек – французин, живеещ вече четвърта година в София. Адриен-Трой Бачи-Маробин е влюбен в манга културата и като повечето хора, за които страстта към хобито прераства в необходимост, е направил всичко по силите си, за да превърне мангата в професия на пълен работен ден. Заедно с приятели основава интернет платформата amilova.com, която не престава да расте и да приютява нови и нови артисти с надеждата някой ден манга културата в България да излезе от сянката на ъндърграунда.


Как всъщност попадна в България?
Благодарение на серия симпатични случайности. Напуснах Париж, за да работя в Брюксел в сферата на уеб маркетинга. Там срещнах двама приятели, с които основахме Supernova Media. Брюкселският ми период беше доста продуктивен - обожавам града с неговата култура, концерти, белгийки и бира. Един ден обаче мой приятел предложи да заминем с него за България, където ръководи компания за видео игри. Увери ни, че животът в страната е просто супер и за нас пътуването беше повече от логично. Лятото на 2008 направихме една опознавателна обиколка из София и веднага бяхме привлечени от динамиката на града, зеленината в центъра и богатството на софийските околности. Три години по-късно осъзнаваме, че сме направили правилния избор.

Какво се промени от първата ти крачка на българска земя досега?
Когато пристигнахме в София бяхме едва трима, сега сме екип от девет души, с които се работи чудесно около проекта amilova.com. В началото бяхме просто уеб агенция. Специализирахме се в и-мейл маркетинг и създаване на софтуер за финанси. Едновременно с тези „сериозни” дейности обаче всеки от нас развиваше собственото си хоби. Сериозните ни дела жънеха успех, но и хобитата ни не изоставаха. И така, постепенно у нас взе да се оформя въпросът – защо да не трансформираме любимите си занимания в истинска професия. Днес сме специализирани в манга, комикси и уеб игри. Поддържаме, разбира се и старите си активности, но не ги развиваме. Не ни е лесно да балансираме, но пък имаме привилегията да сме независими и да се занимаваме с онова, което ни носи радост.

Как се роди любовта между теб и мангата?
През 80-те и 90-те френската телевизия излъчваше масово манга. Много поколения французи, като мен, израснаха с епизодите на Dragon Ball, Goldorak, Albator, City Hunter, Ranma1/2, Saint Seiya и стотици други заглавия, до болка познати във Франция и Япония и тотално неизвестни за останалия свят. Качеството на мангата беше средно, дублажът – съмнителен. Но с това интензивно промиване на мозъците телевизиите създадоха поколения манга фенове, цяла манга култура и в крайна сметка – манга пазар. Съвсем нормално издателите започнаха да внасят и други анимета, вече много по-качествени… И въпреки лошия облик на мангата, създаден от тези долнокачествени епизодчета през 80-те, днес тя е на почит в цяла Франция.

А в България? У нас май манга културата почти отсъства?
Има, но все още е твърде ъндърграунд. Поддържа се и се развива предимно от ентусиасти. Но пък манга и комикс културата, както и културата в България изобщо, се развива с всяка изминала година, затова съм оптимист. Познавам двайсетина български комикс артисти – повечето от тях обаче се занимават с манга като хоби и си имат странични сериозни професии. Само двама са професионалисти и изкарват прехраната си с комикси. Не го правят за българския пазар, разбира се – работят за американски издатели. Иначе, често са ми говорили за списание Дъга, но никога не съм имал шанс да видя брой от него. Жалко е, че такъв род инициативи не са успели да просъществуват във времето.

Каква точно е разликата между манга и комикс?
В началото манга е била просто думичката за японски комикс. Днес обаче стилът се е развил почти до самостоятелен, пък и не само това – мангата се е превърнала в своеобразна култура, която излиза извън досега на Япония. Рисунките в мангата са доста по-раздвижени, в сравнение със западния тип комикс, например. Използва се специфично кадриране, много близко до това в киното. Героите винаги са с огромни очи, което подсилва израза на лицата им. Мангата си има и специфичен графичен код, използван за подсилване на емоционалното или физическо състояние на героите. Учудването например често се изобразява с падането на персонажа, загубата на съзнание – с кръстчета вместо очи.

Върху какво работиш в момента?
Отрасъл съм в Париж, а родителите ми са преподаватели – по изкуство и живопис. Карали са ме да обикалям всички големи музеи и библиотеки в света, което ми е оставила страхотни спомени. Мисля че всеки трябва да има достъп до световна култура, както и възможността да я превърне в нещо наистина креативно. Amilova.com е моят най-голям културен проект. Бих искал да работя и върху други неща, разбира се, например в сферата на музиката. Но има време, все още съм на 30, животът тепърва започва!

Разкажи повече за amilova.com. Какво представлява и кой стои зад нея?
Amilova.com е платформа, позволяваща на създатели на комикси да публикуват творбите си онлайн, да работят с преводачи, за да бъдат разпространявани на различни езици, да получават коментари, забележки и похвали от други артисти, да се срещат с професионалисти… Освен това Amilova е име на манга героиня, която аз съм измислил и която е нарисувана от Gogeta Jr. - френски манга артист, присъединил се към приключението amilova.com тук в София! Комиксът е преведен на повече от 12 езика от фенове, а първият том вече може да се намери по книжарниците. Като цяло общността ни наброява повече от 300 артиста, двайсетина от тях са много талантливи българи. Проектът ни все още е почти в стартова позиция. Надявам се в бъдеще да сме по-активни участници в културния живот на София. Нужно ни е повече време, повече енергия и доста късмет.

Любимите ти места из града…
През зимата обичам да вървя по маршрута от НДК до Орлов мост, особено ако вали сняг. През пролетта любимото ми занимание е да дегустирам вино на терасата на Vinoconcept на площад Хелзинки в Лозенец. Летните вечери прекарвам в Борисова градина, най-вече пийваки на Лодки или в Pork Pie. А есента вървя по бул. Витоша към Женския пазар и гледам пожълтяващите листа на дърветата. Но като цяло съм фен на джаз вечерите в Хамбара, бирите в Ale House, кюфтетата в СкараБар, концертите в Sofia Live Club и филмите на Дом на киното.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.