Момчета с добро възпитание

23 февруари 2012 текст Анастас Пунев, снимки Иван Жегов
Момчетата, които правят онлайн списанието за господа с добро възпитание Boyscout Magazine, го раздават елегантно. И то не само защото са обърнали поглед към мъжкия лайфстайл, който е силно подценена ниша, но и защото са обмислили добре своя формат. Той нито залива с текст и снимки, нито е дразнещо субективен. Въпреки това информира и показва лично мнение както малко други сайтове. С половината мъжки състав – Светослав Петров и Николай Ванчев – се увлякохме в сладки приказки, в които задочно се включиха дори и популярни японски дизайнери.


Между списанието и блога
Светослав: Хората, които правим Boyscout, се познаваме от доста години. Говорим си за това нещо от края на 2009. Видяхме се в малък състав и се оказа, че сме отегчени от работата, която вършихме дотогава. Искахме да издаваме вестник, който да излиза на три или четири месеца и да е насочен към мъже. Обсъждахме го няколко месеца, видяхме се с много хора, но като сметнахме колко разходи ще имаме, решихме, че докато намерим начин да го финансираме, ще направим сайт. После пък стана така, че никой не искаше да плаща за нищо, и си останахме виртуални.
Николай: Идеята за печатно издание не е изчезнала от главите ни. Чакаме подходящия момент и подходящия начин – дали ще е като списание или вестник, дали ще е обобщено издание, което ще излиза веднъж или два пъти годишно. Колкото и да е парадоксално покрай приказките за криза, сега излизат все повече готини списания.
С: Да, в интернет стана пренаселено с информация. Освен това работещите хора обикновено имат време по час-час и половина онлайн на ден след работа и ние се целим точно в това време.
Н: Не искаме да сме онази иконка на смартфоните, която постоянно известява, че има нов пост.

Философия на доброто възпитание
С: За нас е важно да сме достъпни. Затова представяме неща, които може да видиш, купиш, слушаш, изживееш. Иначе е малко нелепо да почнем да пишем за някой дизайнер в Япония, за когото едва сме чували. Има много такива сайтове, и това не е лошо, но няма да ни отличава. Искахме да пишем за неща, които се случват тук, в София, но в същото време да са по-селектирани и да са предназначени за момчета. Единственото, което може да ме провокира в един стрийт стайл блог, е да има контекст. На самата снимка отделям между една и три секунди. Затова нашите неща не са чак толкова визуални, има повече текст. Най-важното, което съм научил за медиите, е, че за всяко нещо трябва да се питаш защо го правиш. Ако нямаш отговор, значи по-добре не го прави.
Н: Проблемът на нашето поколение е, че ние постоянно си повтаряме “това съм го виждал някъде“, дори да не сме го виждали. Този проблем идва от прекалено многото информация. Затова хората започват да я филтрират.
С: Много е секси нещата да са елегантни и с мярка.

Рекламна пауза
С: Смятам, че добрите идеи винаги намират начин да се капитализират. Сайтът се издържа сам и няма реклама не защото няма желаещи, а защото не сме намерили подходящия бизнес модел на Boyscout. Хората не плащат за информация, а по-скоро за лично мнение, препоръка или за услуги.
Н: В цивилизования свят се плаща за съдържание. Ако някой бранд дойде при нас, ние бихме искали да направим нещо съвместно с тях, а не просто да слагаме някакъв банер. Всички го правят това, но то е безполезно и за двете страни. Нещо, което ме тормози с банерите, е, че у нас се плаща за банер на импресия, а не за времетраене. Ако влезеш на сайта за една секунда, дори няма да видиш банера, но ще е същото както ако стоиш три минути. Затова брандирането няма особен смисъл.

Негативното общество и позитивното мислене
Н: Хората у нас трябва да спрат да вярват, че могат да взривят света. Звучи негативно, но не е така – аз съм тук, защото съм приел този факт. А не е толкова невъзможно. Давам пример с малки бизнеси като печатарство. Тук е трудно да срещнеш някого, който ще се занимава с печатарство с цялото си сърце. Има големи печатници, които работят на конвейер, а нямаш един човек, който да се вдигне и да го прави с любов. Същото е и с бръснарниците. В Румъния ходя в уникална бръснарница, в която бръснарят е симпатичен пълен мъж с тиранти и папийонка, а музиката е джаз от 30-те. Тук липсват такива места.
С: Общността я има, няма защо ние да я създаваме. Нашата цел е да намерим хубави неща за тази общност, защото хубавите неща трябва да се споделят. Наскоро чух един цитат по въпроса какво е отношението на хората към услугите. В чужбина всеки ти казва “have a nice day”, логично е да благодариш. У нас типичният отговор е “не ми казвай какво да правя“. Но ние нямаме илюзии, че правим нещо чак толкова уникално, защото сме малки, а и пазарът е малък. Освен това пазарът сам определя от какво има нужда. Може да страдаме от липсата на адекватни световни марки, но щом има нужда от масова марка, където всеки да пазарува дрехи до 100 лева, значи трябва да се съобразим с фактите.

Минало несвършено?
С: Циклите се повтарят на 20 години – затова и сега модата на 90-те, грънджът, риюниъните на The Stone Roses и Happy Mondays... По актуалния въпрос с авторството мисля, че авторите трябва да взимат добри пари, но не мога да не отбележа, че изкуството е вид собственост, която е надраснала и създателите си, и начините на реализиране. Хората трябва да намерят нов начин да печелят пари от нея и някои успяват. Самите групи ги интересува музиката им да стигне до повече хора, защото, ако това стане, могат да дойдат на концерт и да съберат публика. Но безспорно има неприятни феномени – слагаш чужда снимка в tumblr и тя губи авторството си, което не е справедливо. Затова винаги отбелязваме с кого работим и кой какво е направил.
Н: В областта на дизайна има голяма мания по старите плакати от 60-те, защото са ръчно изработени и вече никой не прави такива. Крафтингът, умението да правиш нещо с ръцете си, също е на мода – в Америка занаятите са по-силни от всякога. Истината е, че всички се радваме на нещата, които не може да правим.

Boyscout са на boyscoutmag.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.