Анализирай това

8 март 2012 текст Дима Чакърова, снимки Илиян Ружин
Няма по-добър опит от този в първо лице. Желяз Турлаков добре знае това, ето защо на организирания от Горичка Форум Здраве (Модерен театър, 17 март), бившият наркозависим и настоящ философ, баща, терапевт и свободен човек ще ни говори за опита си във и извън зависимостта. Желяз е роден в актьорско семейство, преди 10 години е напълно излекуван от собствените си демони, а през 2005 основава една от двете законни комуни за лечение на наркомани в България. Покрай личната му кауза му се случва да пее в тв формати като Байландо, както и да участва в класации за Достоен българин, но най-важният му приоритет си остава повече хора да погледнат в очите проблемите си със зависимостта.


Защо избра тази тема за представянето си на Форум Здраве?
Ще се опитам да представя две линии на това, което искам да кажа. Една лична – като човек, който е преминал през зависимостта, и една, пак лична, но история за това как се излиза оттам, история за една програма, която помага на други хора и може би с акценти около това какви успехи и трудности имам. Предполагам, че така ще бъде по-разбираемо за хората, защото, когато говорим за зависимости, има изключително много митове, клишета, изключително много готови, бързи отговори, които не ни казват нищо за самата същност на проблема.

Кои са най-устойчивите митове за зависимостите? Чувала съм да казват, че няма бивш наркоман.
Започваш с първия такъв, който може би е най-разпространеният. Съществува много силна социална стигма по отношение на тези хора. Пътувал съм много по света, живял съм на други места и мога да кажа, че в по-развитите държави има много повече разбиране към проблема, много повече толерантност, но тук, в бившия Източен блок, все още има едно говорене, все едно тези хора са част от мръсен, неудобен и срамен проблем. Но това е начин на обществото да се справи с най-големите си собствени страхове, посочвайки ги тези хора и казвайки, че са неудобни и различни. А те са част от нас.

Всъщност огледало на цялата ни социална немощ.
Ако някой смята, че човек се ражда зависим... Ето това е другият мит, който е наложен от психиатрията. Аз съм привърженик на антипсихиатрията, защото като философ, психотерапевт и човек, преминал през това, съм най-голямото доказателство сам за себе си. Ако това, което психиатрията казваше, беше вярно, нямаше сега да стоя тук. Друг мит е, че зависимите сами са си виновни, те са си направили всичко сами. Външната проява на този проблем е наистина силна. И в главите на хората битува мисълта, че това са престъпници, глезльовци. Много хора вярват, че ако ги заключим, скрием и забравим за тях, ще решим проблема. Обаче зависимите носят страдаща психика, която не може да намери път. Хора като мен разглеждаме проблема като знак, като символ, който крие и ни казва нещо. Смея да твърдя, че хората, които не просто посягат към наркотици, а развиват зависимост, нямат никаква заложена предпоставка, теориите за генетичната предразположеност са отхвърлени. Всичко е социалният опит, всичко е в емоциите на човека. Митовете са къде ли не, дори институционално разпространени, което е супержалко. В последните 5-6 години съм в такава битка с институциите.

Какви са основните неща, с които се бориш?
За да се случи това разбиране, за което говоря и което се е случило в други европейски страни преди 20-30 години, трябва да тръгнем оттам, че това не е здравен проблем. Тук все още се разглежда така. Проблемът на зависимия човек е социален, свързан е с отрицанието. Не може отговорът на едно отрицание да бъде също отрицание. Самите институции отричат, че съществува такъв проблем. И аз се опитвам да се боря с мащабите. Според доклад на Американския държавен департамент през 2011 в България около 300 хиляди души употребяват психоактивни вещества, всякакви наркотици. 10% от тях употребяват хероин, има сериозна група, която не е обхваната в нито едно българско изследване – това са новите зависимости – употребяват амфетамини, стимуланти, смесени зависимости. Профилът на зависимия човек отпреди 10-15 години вече е променен. Държавата просто не признава мащабите на проблема. Ако няма признаване, няма легитимация. Ако няма легитимация, няма държавна политика.

Как могат да се лекуват зависимите според теб?
Аз съм представител на т.нар. терапевтични общества. Метод, който тръгва през 50-те и 60-те от Америка, търпи много развитие в последните десетилетия и вече има 3-4 поколения терапевтични общности в света, които са суперполезни. Този метод разглежда проблема не като болест, а като разстройство на личността. Проблемът не е употребата на стимуланти, а самата личност. Това е групов метод, който се базира на интегративния подход, човек следва етапите, психотерапевтът е лидер, водещ, но основният инструмент е самата група. Води се от разбирането, че няма по-малко или повече вредни наркотици, всички са вредни. Крайната фаза е прекратяване на каквато и да било употреба.

Колко време е нужно, за да излезе зависимият от светлата страна?
Минават се различни етапи, но е добре 24 месеца човек да бъде в рехабилитация. Първо е в 24-часова резидентна програма, пребивава и живее според определени правила, после се отделя, отива в дневен център. После започва да се прибира в дома си. 50% е гаранцията, че хората, влизащи в програмите, прекратяват употребата. Най-добрият път за човек с такъв проблем е възстановяването като начин на справяне. Защото изходите са затвор, болница или смърт. Ние сме намерили четвърти вариант. Виждал съм толкова много хора, които са се справили. Преди години имах честта да слушам как Ерик Клептън говори за проблема – човешки и обикновено – той е създател на подобна клиника и бивш зависим.

Помага ли разказването на лични истории?
Силата на споделянето има не само ефект, а и научно доказана стойност. Има тонове доказателства за това, че когато са ти вадили зъб и знаеш как боли, когато на твой познат му предстои, ти го разбираш. Има разлика между знание и знаене. Едното ти носи информация, другото познание.
Кой беше най-силният момент, когато ти реши, че стига толкова?
Когато болката при вземането на наркотици стана по-силна от болката на невземането, дойде моментът да спра. Имах много опити – тук, в страната, в чужбина, в психиатрии. Опити да избягаш. Когато се сблъскаш с това, ти си последният, който разбира. Признанието е много важно, но пътят е строго индивидуален.

Форум Здраве е в Модерен театър, 17 март, 10:30
25лв за един и 40лв за двама от eventim.bg, gorichka.bg и магазини Биомаг
30лв за човек на място

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.