Ясен като бял ден

17 май 2012 текст Анастас Пунев снимки Илиян Ружин
Докато си говорим пред погледа на Йеронимус Бош в На седмото неб(ц)е, Ясен Атанасов заявява, че няма мечти, защото когато иска да направи нещо, просто се вдига и го прави. Изказване, което би минало за арогантно, ако наистина не беше вярно. Най‑прясното доказателство са Седмиците на четенето, които ще обхванат Борисовата градина и центъра на София до 24 май с близо 20 литературни събития. Но най‑голямото събитие си остава, че такъв мащабен фестивал изобщо се случва, и то на магия.


Attention Seeking
Обединяващото около всички събития в Седмиците е, че желаем да поставим акцент върху литературата. В момента тя е най-маргинализираното изкуство, има труден достъп до публиката. И това се отнася не за книгите, а за самата българска литература, тя е некомуникативна и има нужда да се покаже. Искаме събитията да са отворени към аудиторията, да привлечем вниманието на хората, но с повече самоирония. Борим се за случайната публика и затова повечето от нещата се случват на открито. На открито има хора, които иначе никога не биха влезли в книжарница или библиотека и това е шансът те да разберат за литературата.

Х3
Има три типа събития – на първо място, литературни проекти, които са имали свои издания, но са спрели по една или друга причина – ЛиТурне, Флашмоб и т.н. Друг тип са още живи събития като Форума на Миглена Николчина, който обединява литература, музика и наука в едно. Третите са специално създадените за Седмиците.

Криза ли?
Последните анкети показват, че на българите им се чете. Оптимистично е, че точно младите изпитват най-силна нужда от книги. Изследванията обаче сочат, че книгите са скъпи за хората. Смятам, че това се дължи на постоянното насаждане, че се намираме в криза, което повлича след себе си паника и спъва потреблението – и това не се отнася само за културата, а за цялата икономика. Ние не сме в криза повече, отколкото другите европейски страни, но когато хората не купуват, липсва материален ресурс, който да освободи малко повече време за авторите да пишат. Такъв ресурс например има в театъра – нашият театър стана силно комуникативен и така театралите могат да се концентрират върху работата си и да се изхранват от изкуството си.

По-тъжните неща от живота
В началото ми беше по-трудно като организатор, защото не бях научен. Сега имам технологията и това е лесната страна. Но липсва финансовата възможност да развия фестивала институционално – няма нито един нает човек, няма и пари. Финансирането е най-големият проблем, никой не иска да дава пари, а ако даде, иска да направиш нещо грандиозно с пет лева. Положението с културната ни политика е твърде тежко – ние сме единствената държава в Европа, която няма свой център, поемащ разходите по български преводи в чужбина. Оттам няма интерес от литературните агенти, а като добавим и факта колко са калпави българските издатели, виждаш колко е грозна картинката. Положителното е, че продукт има, но оттам нататък всичко е зле. Затова и ние се целим да вземем литературата от книгите и да я превърнем в събития.

Много малко
Не съм съгласен, че писателите у нас са много. Преди 5-6 години българска проза липсваше напълно. Интересът оттогава насам се увеличава, но това не дойде от нищото, а от книги, написани на едно добро европейско ниво. Ако тук писателите са много, какво остава за държави като Франция? На нас обаче ни липсват ориентири, почти няма медии носители на информация, от което страда институцията на критиката. Нещата минават на ниво интернет, където обаче не става дума за реална критическа рефлексия, която изисква самоцензуриране в най-добрия смисъл на думата.

Медията е посланието
Самият език не може да обеднее. Езикът няма никакви проблеми – ние сме в него и той ни моделира както си иска. Обеднява неговата употреба, което се случва не толкова в ежедневната комуникация, а в медиите. Навремето успяхме да разрушим много бързо тоталитарния език и той отново започна да се завръща през медиите. Не става дума за правилата на доброто писане на Хемингуей, а за това колко сив и безличен е медийният език. Причина за това е приоритетът на самите медии какви събития следят. А тъжното е, че един добър журналистически репортаж може да се направи буквално от нищото.

Хайку sms
Поезията е много сходна с информацията – има същия стремеж към синтез и изведени послания. Затова поезията няма граници. Един есемес е хайку. Що се отнася до прозата, тя изисква дисциплина и съответно граници. Прозата прави реалности и ако обърка своята реалност с външната, страда от това. Теорията за отражението на живота в прозата не работи, така не се получава литература.

Жилаво
Литературата е медия, а медиите са жилави. Ето защо не вярвам в апокалиптичните сценарии за смъртта на литературата. Когато този въпрос стоеше на дневен ред преди 6-7 години, обяснявах, че Интернет може само да помогне на книгата най-малкото защото четенето в интернет изисква грамотност. Спокоен съм за литературата, само за българските автори не съм.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.