Фотография след края на сезона

14 май 2014 текст Славина Илиева, снимки Владимир Томашевич
Фотографът Никола Михов разбуни духовете с проекта си Forget Your Past (фоторазказ за монументалните паметници от времето на социализма в България), който впоследствие бе превърнат в албум. Книгата може да видите по рафтовете на хубавите книжарници по света и у нас; списание FOAM (едно от най-важните издания, посветени на фотографията) написа рецензия за албума, който е номиниран и за престижната награда на Deutsche Boerse за 2014. Следващото фотоначинание на Михов, Under Destruction, разказва налудничавата трансформация на квартала Ганся в китайския град Шънджън, който е замислен като отговор на Хонг Конг. Фотографиите в тази серия представляват и обложката на новия албум на небезизвестния DJ KiNK (албумът носи същото име и излезе на 5 май). Един от последните проекти на Никола е подреден в изложбата Ваканция след края на сезона, която може да се види в Червената къща до 30 май. Снимките са част от книгата Holidays After The Fall. Seaside Architecture and Urbanism in Bulgaria and Croatia на авторитетното германско издателство jovis. Отделно Никола, заедно с друг фотограф - Ивайло Стоянов, е основател на bulgarianphotographynow.com – онлайн галерия за съвременна българска фотография, която партнира на СГХГ при интегрирането на фотографията към колекцията на галерията. Нашият герой е пълен с истории.


Да започнем от изложбата в Червената къща и изследването, в което са поместени твои снимки.
Книгата представлява антропологично и архитектурно изследване на морските курорти в България и Хърватска от 50-те до днес. Разглежда се планирането, създаването и развитието на тези места за почивка. Авторите се свързаха с мен през 2012, с предложението да направя серия за проекта и да им помогна в издирването на архивни материали. Идеята веднага ми допадна. Тази серия е вдъхновена от заглавието на проекта - Ваканция след края на сезона. Какво се случва в българските курорти след приключването на туристическия сезон – когато всичко е затворено, зазимено, плажовете са пусти и тук-таме се мярка по някой друг човек. В началото и в края на книгата има по едно цветно портфолио. Част от снимките са мои, другите са архивни снимки от хърватските курорти.

И във Forget Your Past, и в курортната серия долавям една особена тъга и носталгия в самите образи – изоставените паметници и пустите летни дестинации. Това ли е било водещо чувство при снимките?

Не бих го нарекъл носталгия. По-скоро е любопитство. Фотографията на едно място успява да събере минало и настояще. В настоящето прозира миналото, но понякога то е променено до неузнаваемост. В снимките на курортите има повече хумор, отколкото тъга. Самото име на книгата е игра на думи: fall може да бъде есен, падане; сезонът може да е метафора за много неща, но няма да се впускам в кураторски разсъждения. Имаме абсурден декор: стари хотели, нови еклектични конструкции, будки – въобще голям хаос. В края на сезона ги няма хората, но визуално пейзажът е много пищен.

Определено имаш афинитет към хотелите. Една от предишните ти серии, Victoria Palace, е заснета в парижкия 5-звезден хотел в стил Наполеон III в Латинския квартал.

С каквото и да се занимавам, се опитвам да гледам на него с фотографско око. В парижкия хотел съм работил като рецепционист и тогава забелязах, че хотелът всъщност е умален модел на френското общество от гледна точка на йерархията. Всичко е етажирано и идеята ми беше да уловя именно този контраст: между най-горните и най-долните етажи. Смесват се по много интересен начин автентичност и бутафория. Това важи до голяма степен и за курортните снимки – кичозният момент, в който е видим контрастът, абсурдът. В него е и хуморът.

Като спомена кич и хумор се сещам за работата на Мартин Пар.

Мартин Пар ми е абсолютно идол. Той снима консумативното общество и го представя по един уникален начин. Освен фотограф, той е и колекционер на всякакви артефакти, в които се смесват кич и хумор, да кажем пакет с 2кг чипс със Spice Girls или порцеланов сервиз с изображения на руски заводи. Може би моментът, в който реших да се занимавам с фотография беше, когато разглеждах неговата книга Small World. Впоследствие лично се запознах с него и в момента си комуникираме от време на време. Изпращам му всякакви интересни нещица, на които съм се натъквал на битака: пропагандни албуми от социализма, картички от морето, значки и други подобни. Оказа се, че Мартин Пар вече е бил в България през 1995 и дори е правил изложби в София и Пловдив. Странно е как тогава, в онзи тотален хаос, у нас е дошъл фотограф като него, а днес изглежда почти невъзможно да поканиш автор като Пар.

Можем ли да направим съпоставка в начина, по който се случват изложбите тук и в чужбина?

У нас всичко е по-лесно, а в чужбина качеството на работите е водещо. Преди да направиш изложба или трябва да си представен от някоя галерия, или да си достатъчно познат като артист. Ситото е много по-голямо, което води до по-високо качество. Има си система и тя работи. Преди да обвиним публиката, че не се интересува, трябва да представим адекватен продукт.

Сещам се за изложбата със снимки на Роберт Капа, които бяха поднесени в недопустим вид. Когато не можеш да представиш автор като Капа като хората, просто не го представяш.

Спомням си, наистина приличаха на ксерокскопия. И ето го основният момент. У нас често преглъщаме качеството, важно е нещо да се случва, да има откриване, хората да дойдат, да пийнат по едно вино и да си тръгнат. Да не говорим, че институциите не работят до късно, което допълнително блокира публиката. Дори в частните работят нехаещи хора, които често не се интересуват от крайния резултат. Липсата на постоянство влияе разбира се и на публиката, която не може да развива вкуса си и не може да изисква. Средата е част от развитието.

Интересът към фотоизложбите у нас е голям, значи ли това, че има и адекватна продукция? Идва ред на въпроса ми за BulgarianPhotographyNow.com.

Заедно с Ивайло Стоянов, който също е фотограф, решихме да създадем сайт, който да представя най-доброто от съвременната българска фотография. Това е всъщност своеобразна галерия, в която всеки месец има нов автор. Сайтът е насочен към всички свободни форми на фотографията. Проектът има начало, но няма край.

Сайтът е партньор на Софийска Градска Художествена Галерия в областта на фотографията.

Точно така - при обогатяването на колекцията от Съвременно изкуство с фотография. Искаме да покажем, че тя не е някакво отделно течение. Проблемът с границата между тази и онази творческа област у нас предизвиква особени спорове. Въпросът за това кое е българско изкуство и кое не, също разпалва полемика. Ние публикуваме както български автори, работещи в чужбина, така и чужденци, които са реализирали проекти в България. Всичко това е част от българския фотографски пейзаж. Драма няма. Следващият автор, който ще представим в сайта, е Самуел Люгаси, който е снимал български гимнастици и борци.

Как се създава и развива една фотографска колекция?

Когато френският фотограф Люсиен Клерг дойде в България за изложбата на Пикасо, ми разказа интересната история за сформирането на фотографската колекция на MoMA, която днес е една от най-важните в световен мащаб. През 1955 там се случва голямата фотоизложба Семейството на човека (503 снимки от 68 страни, представящи 273 фотографи, от които 163-ма са американци – бел.ред.), организирана от Едуард Щайхен. Той е куратор в MoMA и докато събира авторите, между които и Люсиен Клерг, редом с фотографи като Картие-Бресон, Доано, Елиът Ървит, Франк Хорват, откупува техни снимки за 10-20 долара. Казахме си, че щом една подобна колекция може да започне по този начин, ние също имаме повод да бъдем оптимисти. В момента в СГХГ се подготвя ежегодната изложба с Нови постъпления, която се открива на 4-ти юни. В нея за първи път ще бъде поставен акцент и върху фотографията

Ваканция след края на сезона е в Червената къща до 30 май.
Никола Михов е на nikolamihov.com и bulgarianphotographynow.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.