Усещане за книга

19 юни 2014 текст Таня Трендафилова, снимки Владимир Томашевич
Вероятно сте засекли Христо Блажев и Благой Иванов на току-що отминалия Пролетен базар на книгата, където самоотвержено промотираха заглавията от каталога на своето малко, но спретнато издателство Deja Book. Същото е отговорно за българското копие на Кралят в жълто от Робърт Чеймбърс (романът, вдъхновил сценария на сериала True Detective) и още няколко силни заглавия, оценени по достойнство от книгоманите у нас.
Хващаме Благой и Христо за бързо кафе между два усилени литературни дни и бързо установяваме защо ентусиазмът им е обречен на успех – освен че очевидно са в час с пазара и всички тънкости на книгоправенето, те могат да убедят всекиго, че четенето е най-великото нещо на света. Признаваме, повярвахме им безрезервно.


Как върви Базарът на книгата? С колко заглавия се включихте?
Благой: С всички, които имаме.
Христо: Цели четири!
Б: Всъщност нямаме самостоятелен щанд, но наши приятели ни отстъпиха терен, където да промотираме и да акцентираме върху нашите заглавия. Селекцията е на блога Книголандия, който се списва от Христо, и на сайта Аз чета, зад който пък стои Алекс Кръстев.

Действително ли продажбите вървят толкова добре, че може да си позволите да пропуснете последните два дни от базара, както някой беше предложил във facebook страницата ви?
Х: Да, има запитвания от сорта ”Ще има ли още книги?”. Наистина съм в шок, защото още в първия ден по 50 бройки от Кралят в жълто и Лятна детективска история с таралеж от Деян Копчев се разграбиха като топъл хляб. До момента сме продали количеството, което бяхме приготвили за целия период, а тепърва идват най-силните дни на базара. Вече съм склонен да гледам на начинанието ни с огромен позитивизъм.
Б: Това безспорно е така, бяхме много приятно изненадани. Факт е, обаче, че този успех не трябва да ни прави прекалени оптимисти. Очевидно си вършим работата правилно, а селекцията ни е адекватна, но това все пак е панаир. На такъв тип места много често има голям бум. За да разбереш реално дали книгата ти се продава в дългосрочен план, трябва да минат поне 5-6 месеца от издаването й. Така че ако след половин година караме Ferrari, нещата наистина са ни се получили.
Х: Аз вече съм си харесал едно.

Във времена, в които все повече млади хора напускат страната, а пазарът е меко казано нестабилен, вие правите собствено издателство – как се решихте?
Х: За книжния бизнес времената не са добри от 1996 насам. Медиите вият, че никой не чете, книгите стават по-скъпи, защото всички хонорари скачат. Човек трябва да се хвърля, докато е млад. Както казах на нашия бивш шеф от Изток-Запад, все още съм твърде глупав, за да поема риска и да се гмурна напред. Благо има по-голямо усещане за реалност. Той е човекът, който ни сваля на земята и внимава да имаме стабилна основа. Затова и толкова добре се допълваме, имаме баланс.
Б: Естествено, рискът е голям, условията в България са кошмарни и прочее и прочее, но всъщност, това са само добри извинения да не се захващаш с нищо. Аз лично подходих към тази дилема, питайки се дали ще съжалявам повече за нещата, които не съм направил, отколкото за онези, които съм. Ако не се бяхме осмелили, цял живот щяхме да си казваме, абе, мамка му, май трябваше да се пробваме. Сега мога да кажа, че въпреки ужасно многото трудности, спънки и нерви, не съжалявам и ден за нашето решение. Разбира се, възможно е след година-две да започнат да ни преследват някакви едри хора, които да търсят големи лихви от нас, но засега държим нещата под контрол (смее се).

Къде е дежа вю-то в Deja Book?
Б: Името дойде съвсем спонтанно. Просто ми хареса как звучи. Е, имаше и голям процент хора, които не го одобриха, но на нас си ни хареса. Колкото и да е абсурдно, избрахме го по-скоро заради приятната закачка, заради играта на думи, а не толкова заради това, че има някакъв дълбок смисъл, макар да има и такъв. От щракването на искрата, на идеята за книга (deja book) до реализирането є всичко трябва да се случи бързо, адекватно и да има добър ефект върху аудиторията. Това повече в сферата на философията – иначе, според мен много по-важно е съдържанието на бранда, отколкото самият той.

Като споменахме съдържание, какви книги да търсим при вас?
Х: Започнахме с тежък български роман (Булото от Мартин Мартинов), чиято цел беше по-скоро имиджова. Той си намери верните читатели. След това направихме нещото, което най-малко може да се очаква от младо издателство – издадохме стихосбирка (Дивата природа от Белослава Димитрова), която е концептуална, натуралистична, шантава. Тя също откри своята публика. Кралят в жълто, която си е чист жанров сборник, и Лятна детективска история са ориентирани към клиенти, които споделят нашите виждания – за книгите и не само.

Отглеждате ли си читатели?
Б: Със сигурност имаме аудитория, която от известно време ни следва. Говоря за посетителите на Книголандия – млади хора, които не само са привлечени от харизмата на Христо, а от това, че той генерира оригинално съдържание, което също както поезията на Бела, е концептуално. Влизайки в блога, всеки може да разчита, че ще прочете истинското мнение на автора му. Тази аудитория до известна степен се припокрива и с читателите на издателство Изток-Запад, където двамата бяхме доста активни. Макар и да не съм вече блогър, аз също имах някаква публика, както и благодарение на различни сайтове, за които пиша. Нещата се комбинират.
Х: Старите му гаджета ни четат от солидарност.
Б: Да, говорим за легион! (смее се). Ще ни се обаче да излезем извън рамките на социалните медии. Наясно сме, че дигитализираната комуникация е бъдещето, но не искаме да бъдем прекалено технократски настроени, защото все още има периметър, до който не стигаме, а имаме голямото желание. Правим всичко възможно да се чува за дейността ни и всеки сам да реши дали и как. Казваме си всичко, което засега не ни е изиграло лоша шега, но е нож с две остриета и най-вероятно ни е ощетило откъм клиенти.

Ясно е, че поводът за това интервю е най-вече първия български превод на класиката Кралят в жълто.
Б: Заедно с всички онези, които следят жанровата литература, и аз я чаках да се появи на българския пазар в продължение на години. Покрай сериала True Detective тя най-после намери пътя си на български. Опитахме се обаче да не продаваме книгата чрез сериала, а да обясним на хората, че двете са различни неща. Най-лесно беше да сложим Уди Харелсън и Матю Макконъхи на първа корица. Вместо това написахме, че това е романът, вдъхновил сериала – това отговаря на истината.
Х: Покрай Базара установихме, че корицата е един много пряк и важен път към читателя.
Б: Изключително важно е тя да има индивидуалност спрямо съдържанието. Има издателства, чийто стил е страхотен, но твърде универсален в цялостен контекст. Нашите книги нямат нищо общо една с друга и държим това да си проличава още от пръв поглед. Кориците ни са авторски, създадени с абсолютната творческа свобода на авторите им.

Вие ли търсите авторите си или те вас?
Х: Всяка седмица в издателството идват поне по четири-пет текста от млади български автори, които аз прилежно чета. Един-два до момента са получили ”да”.
Б: Христо е намирал автори буквално в движение.
Х: Най-идиотския начин, по който съм получавал ръкопис, беше на тренировка по волейбол. Пичът, с който си подавахме, ми каза – ”Ей, знаеш ли, че леля ми пише”. Нямате идея колко често го чувам и затова се отнесох предпазливо, но човекът настоя да ми донесе ръкопис. Взех го вкъщи и в някакъв момент го подхванах, защото бях поел отговорност и още от първите страници се убедих – да, тази жена наистина пишеше! В момента Лора Лазар е една от най-продаваните криминални писателки.
Б: С Деян Копчев се познаваме покрай различни социални мероприятия и общи приятели. Бях засичал негови текстове тук и там и въпреки сериозните си предубеждения към българските писатели, бях готов да селектирам негов сборник разкази за Изток-Запад. Когато пътищата ни с това издателство се разделиха, Христо премести поредицата си Гравитация в Deja Book и под нейната шапка издадохме романа на Копчев. Смятам, че той има потенциал за тетралогия със сезонна насоченост. Това в рамките на шегата.

Кога най-после ще започнете да издавате езотерика и тийн романи?
Х: Ние сме много луди глави, но не чак толкова, че да се блъскаме в стена, когато видим такава. Първоначално тръгнахме с идеята, че с марката Deja Book такива неща няма да се появяват. В следващата една година ще направим опит да издаваме онова, в което вярваме. Ако обаче по някое време осъзнаем, че пазарът ни е твърде малък (защото да продадеш български автор днес, е форма на чудо), бихме склонили да издаваме масова литература, без да стигаме до крайности. Те най-вероятно ще минат под друг бранд, ще бъдат направени професионално и ще са насочени към конкретна аудитория.
Б: Ок сме с юношеската литература, която е написана адекватно Не сме ок с продуктите на т. нар. fan fiction – книги, които са направени непрофесионално и се продават само защото някаква фен база е подкрепила дадена авторка. Опитвам се да намекна (даже натвърдих) за поредицата на Стефани Майер. Такъв тип романи нямат място при нас, макар че в никакъв случай не мога да съдя онези, които ги издават. Когато продуктът е качествен, всичко е наред. В този смисъл сме готови леко да нивелираме гордостта си с практичност, но не очаквайте никакъв Дийпак Чопра, подчертавам.

Какво мислите за кампаниите за насърчаване на четенето при децата?
Б: Много актуален въпрос. По време на базара на книгата се разходих до един щанд с книги-игри. Продаваше ги симпатичен тип, който зарибяваше едно хлапе, уверявайки го, че ще му подари която книга си избере. Майката се накара хубаво на продавача и заяви, че детето є не трябва да си пълни главата с фентъзи глупости. Възмутен се върнах на нашия щанд, където се появи друго дете и ме помоли да му препоръчам нещо за четене. След три предложения от моя страна, то се върна с майка си. Беше си харесало Морелси от Чайна Миевил, но когато помоли жената да му я купи, тя го заплаши, че има да чете Под игото и отказа.
Тези два примери са илюстрация на един факт – трябва да насърчаваш детето да чете, но да го оставиш само да избере какво. Кампаниите трябва да бъдат насочени не към малките, а към родителите им – голямата ирония е, че в повечето случаи те също са израснали в неадекватна по отношение на книгите среда, така че кръгът е затворен.
Х: Ако успееш да внушиш на детето, че четенето е забавно и интересно, ще го спечелиш със сигурност.

Тогава води ли четенето до пристрастяване?
Х: Четенето е начин на живот. То е като дишането, дава ти нов хоризонт. Извинението, че нямаш време за книги, е несъстоятелно. Както казват нашите приятели от издателство Colibri – да нямаш време да четеш, е като да нямаш време да обичаш.
Б: Трябва да призная, че откакто съм в издателските среди, чета по-малко. Когато не намирам време за четене, просто смилам книгите и ги изшмърквам (смее се).

Вашият кратък списък със задължителни заглавия?
Х: Вярвам, че имат романи, които могат да променят живота ти. Единият е Шантарам от Грегъри Дейвид Робъртс. В него целият свят като че ли е събран на едно място. Другият е Мидълсекс от Джефри Юдженидис. Към тях имам специален афинитет.
Б: Ще дам пример с Момчешки живот от Робърт МакКамън, която резонира доста адекватно с Марк Твен, Рей Бредбри и по-невинния Стивън Кинг. Другата книга, която бих препоръчал като една добра отправна точка за култивирането на здрав разум, е Свят, населен с демони на Карл Сейгън. Смятам, че има два типа четене – едното дава удоволствие от изживяването, а другото е свързано с рациото. Науката и изкуството са най-великите неща, които човек е успял да усвои и когато не ги замърсяваме със суеверия или таблоидно мислене, може да извлечем най-полезното от тях. В този дух МакКамън и Сейгън са страхотен трамплин за човек с прилична култура и добър естетически вкус.

Още за Deja Book ще намерите тук

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.