Светлина на хоризонта



31 юли 2013 текст Дани Николова
Винаги бъди поет, дори и в прозата! Това красиво писателско мото и мантра, прекрасно приляга на Александър Секулов – поет, писател, журналист, бонвиван и блогър. Потърсете последната, излязла изпод въображението му творба – Гравьор на сънища, за да се убедите, че казваме истината. И вижте за какво още поговорихме с Александър Секулов – набързо в изморителната, знойна жега.


Молиер казва, че писането е като проституцията – първо го правиш за себе си, след това за няколко близки приятели, а накрая – за пари.
Да пишеш за пари означава някой да е оценил способността ти да го правиш. Да е изпитал увереност да вложи очакване и средства в теб. Малкият книжен пазар и ниските цени на книгите в България правят подобни професионални отношения между издател и писател изключително редки.

Кое носи най-голямата наслада – процесът на писане или готовият продукт?
Да не забравяме и насладата, куража от четенето на книги на други автори. Всички тези удоволствия се наплитат едно върху друго и това е платното на собствения ти живот. Би трябвало да съзнаваш с благодарност щастието, че имаш ясно посочена тежест вътре в себе си, че не се налага да търсиш опора и спасение във всевъзможни патерици, за да преминеш през живота.

Какво е любовта и колко различна е действителната от романната? Реалните и литературните любовни истории се пораждат взаимно. Всичко, писано от философи и поети, се сбъдва, би трябвало да сте убедена в това! Приемете, че литературата и животът образуват едно колело. Когато престанете да търсите, а не да правите разлика между едното и другото, нещата ще ви се сторят съвършени и завършени.

За кои герои е по-лесно и приятно да се пише - за положителните или за изтъканите от пороци?

Дълго време страдах от заблуждението, че не мога да създам отрицателен герой. После си мислех, че окончателно съм забравил как се пише с положителни характеристики. Сега не мисля нито за едното, нито за другото.

Литературата е смесица от реално и въображаемо. Във Вашата кое е в повече?
Опитвам се да не правя сам характеристики на написаното от мен. Чел съм толкова хубави и промислени неща за книгите си, че ме е страх, че не мога да бъда на същото равнище в анализа си. А и когато се засилиш да произнесеш местоимението АЗ, веднага трябва да се сетиш за размерите на родината си.

Кърт Вонегът казва, че ако човек не може да обясни на 8-годишно дете с какво се занимава, то тогава е шарлатанин. Вие как бихте обяснили на едно детенце какво е да си писател?
По ирония на съдбата точно това се опитвам да обяснявам на десетгодишния си син в момента. Казано накратко – да пишеш е незаслужено, необяснимо и неописуемо щастие.

И отново Вонегът - "животът може да бъде съвсем лек и приятен, достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно". Кои са Вашите десет?
Синът ми. Семейството. Родителите. Приятелите. Здравето. Егея. Книгите. Няма десет.

Направихте драматургията на пиесата Възвишение (по романа на Милен Русков, премиерата предстои в Драматичен театър Пловдив през септември). Колко трудна задача бе това?

Когато първата ти работа в драматизацията е върху подобен изключителен текст и в съавторство с режисьор като Иван Добчев, трябва да осъзнаеш редкия шанс, който ти дава съдбата, да си отново ученик.

Една неангажираща оценка на литературата в България…
Бих направил напълно ангажираща – българската литература се намира в изключително добро състояние на духа и тялото. Никога не е била в по-добро, апропо.

И един коментар на ставащото в момента…
Бунт на малцинството в името на мнозинството.

Какво мислите е прекалено и какво недостатъчно в наши дни?
Информацията и информацията.

Имате ли си място, на което отивате, за да търсите уединение?
Самотата и тишината е горивото на писателя. И хоризонта. Навсякъде из Егея ги има в божие изобилие.

Помните ли първия роман, предизвикал у Вас възторг и възхищение?
Първата книга, която се свърза с кръвта ми, е Алексис Зорбас.

А последното, което Ви впечатли…
Никога не спирам да се изумявам от Одисея на Омир.

Някакви открития напоследък?
Уюта на скромността. Който ме познава, сигурно ще колабира от смях, но е вярно.

Какво ще има лятото във Вашите клубове - Петното на Роршах и Конюшните на царя, или сега е отпускарски период и ще трябва да почакаме до септември?

В тях има едно-единствено нещо – живот. Добрият клуб е вместилище и хранилище на живота. Не съм сигурен, че това е добре разбрано от страна на държавата. Някои клубове са културни и образователни институции от първа величина.

На хоризонта пред Вас има...
Светлина. Светлоструй.

Трилогията Гравьор на сънища е в книжарниците, 18лв
Възвишение премиерно в Драматичен театър Пловдив през септември

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.