Обективната истина

14 май 2015 текст Евелина Иванова, снимка Ралица Димитрова
Работата му е да разказва историите на другите – в кадри. Нашата работа днес е да запишем неговата – на кафе с фотографа Бабак Салари разбираме колко щатски долара е дал за първия си фотоапарат и защо обича и горчивата част от живота.


"На 16 години заявих на баща ми, че ще стана фотограф, а той каза, че ще ме изхвърли от вкъщи", смее се Бабак Салари, но шегата му е сто процента истина. В родния му Фарс в Иран традицията заповядва момчето да си избере истинска професия, а фотографията не се брои за важен занаят. "Баща ми имаше успешен бизнес и очакваше и аз да се захвана с нещо сериозно, да стана адвокат или инженер". Въпреки родителската съпротива, Бабак не обръща гръб на мечтите си – записва вечерно училище, започва почасова работа в строителната компания на братовчед си и след по-малко от седем месеца си купува първия фотоапарат. "Беше Канон и струваше 500 щатски долара, което още повече вбеси баща ми!".

Скоро в местното списание е пусната негова снимка на хлапета, пръснати из въображаемо футболно игрище, следват още публикации и дори награди, но после снимането секва – заради идването на Хомейни на власт, към което Бабак отказва да остане безучастен. И си плаща за това с 6 месеца затвор – за антиправителствената си активност. "Пуснаха ме под гаранция при условие, че при първо повикване се явя обратно в полицията. Не го направих. Минах в нелегалност и напуснах страната." Така на 21 години Бабак Салари става политически бежанец в Канада.

Семейството му – четирима братя и две сестри – продължава да живее в Иран, но той не мисли за завръщане. "Предлагали са ми да правя изложба няколко пъти и винаги съм отказвал. Не смятам, че имам място в страна, където правото на свободно изразяване ти е отнето." За Бабак най-силното изразно средство е човешкото лице – върху него можеш да прочетеш истории на отхвърлянето, болката, самотата, приятелството, любовта, добротата. Обикновено снима хора, изтикани в периферията на живота – транссексуалните в Куба, заложниците на войната в Афганистан или Ирак, жителите на северозападна България, където времето сякаш е забравило да продължи напред.

"Снимал съм и много известни хора. Преди години ми се обадиха от едно лондонско списание, за да направим модна сесия в Куба. Останаха много доволни и пожелаха да ми възложат нов ангажимент, но им казах, че по това време ще бъда в България", разказва Бабак. Тези дни той отново ще бъде при нас: от 22 до 24 май ще снима и преподава документална фотография във Вършец – градчето, което опознава още през 2010, когато с журналистката Диана Иванова обикалят 15 села в региона. Резултатът е изложба и книгата-албум Травми и чудеса: Портрети от Северозападна България.

"С Милевой от Бела речка станахме големи приятели. Първата ми среща с него беше много мълчалива. Прекарахме цял ден заедно без да си кажем и дума, защото нямахме преводач. Но имахме хубаво червено вино и едно неизказано приятелско чувство помежду си", спомня си Бабак, който успява да убеди дядото да се върне в София след 20-годишно отсъствие за откриването на изложбата. Милевой вече го няма. Променено е и любимото заведение на иранеца зад Царския дворец – с красивата градина и масите от ковано желязо, където с Милевой отпразнуват това завръщане. Но той не страда от носталгия. Научил се е да не живее в миналото и да не мисли за бъдещето.

"Мисля единствено за настоящия момент. И се опитвам да правя всичко съзнателно. Само така съм щастлив", казва простичко той и някак между другото показва една от последните си фотографии. В нея липсват любимите му черно, бяло и сиво. Но има цвят, хармония, живот. "След 8 месеца, прекарани в индийски ашрам, разбрах, че най-изумителното чувство е това да се усещаш жив тук и сега. И да умееш да се свързваш със заобикалящото те", казва Бабак и си поръчва още едно кафе – с малко мляко и без захар, за да му е приятно горчиво. Като живота.

Работилницата по социална документална фотография на Бабак Салари е във Вършец от 22 до 24 май.
Повече на school.photoconcept.bg и 0885 83 81 69

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.