София в три филма

4 декември 2020 текст Калоян Благоев
Киното представя света през очите на твореца, затова за всеки град съществува паралелна филмова версия, в която той е пречупен през призмата на съответния режисьор.


Виждали сме София в какви ли не превъплъщения – муза за поета, властна господарка за новопристигналите или чисто и просто затвор за мечтите. Неведнъж ѝ се е налагало в американски продукции дори да играе Москва. Тук обаче представяме три лица на столицата от три диаметрално противоположни гледни точки, всяка с неин различен, характерен нюанс.

СОФИЯ, ТОЛКОВА ГРОЗНА, ЧЕ КРАСИВА


До ден днешен Източни пиеси е едно от най-високите постижения на модерното българско кино. Този шедьовър успя да докосне публиката по цял свят, създаде кариерата на Ованес Торосян и превзе впечатляващо количество международни фестивали, като включително имаше премиера на… Филмовия фестивал в Кан. Интересен факт: Източни пиеси е създаден без държавно финансиране, както е кинаджийският термин "на мускули" от Камен Калев. София вътре изглежда като град, в който не би желал да живееш – нацисти по улиците, пустеещи полета с тъжни панелки в кадър и клаустрофобични кутийки, в които са затворени героите. Въпреки това някъде сред този брутален неореализъм има нещо, което докосва най-тънката струна в душата на всеки софиянец, защото градът е толкова истински.

РЕТРО СОФИЯ


Малко филми успяват като Тилт да бъдат едновременно забавни, драматични, да са приключение и притча в едно си също време. Без съмнение проектът мечта на Борко и Виктор Чучкови е един от най-добрите филми Made In Bulgaria на всички времена. Също така минава през всички инди фестивали, става българското предложение за чуждоезичен филм на Оскарите и спечелва наградата за най-добър дебют на фестивала Рейнданс в Лондон. Тилт е скейтърска история от зората на демокрацията и наред със Сташ, Гого, Беки и Дъвката, Софето е главен герой във филма. Столицата е представена, каквато беше навремето, преди кабели и климатици да увиснат навсякъде, а задръстването по главните улици да е константа. Имаме красиви кадри в епицентъра на контракултурата от близкото минало – Паметника на съветската армия. Също така има и сбъдната мечта на цяло едно поколение – дърпане зад тролей, на голям екран!

РОМАНТИЧНА СОФИЯ

  

Един от любимите филми на публиката Дъвка за балончета, съчетава в себе си микс от комедия, тъжен реализъм и доза носталгия, достатъчен всеки да може да открие вътре нещо за собствения си живот. Дъвка за балончета е сред малкото филми, достигнал широка популярност с реклама от уста на уста: филмът тръгва незабележимо, но после прекарва на екран по кината цяла една година, толкова голям е интересът (и сълзите) на публиката. Причина за това са съвършената актьорска игра на Теодора Духовникова и Иван Юруков, но също така и сценарият на екипа, иначе по-известен като създатели на Под прикритие и впоследствие скриптът награден на английски и американски фестивали. София в Дъвка за балончета е представена в целия блясък на съвремието с локации като Царската градина, Народния и стълбите до Архива, на които всеки е бил на поне една среща. Интересен факт: ретро сцените са снимани на доста километри от жълтите павета, защото се оказва, че подобни градски оазиси за игра на фунийки в столицата вече просто не съществуват. За добро или лошо София постоянно се променя.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.