Ким Ки-Дук: Майстор на провокациите

14 декември 2020
Става известен с характерните си герои, събрани в арт-хаус, кинаметографични филми и това му печели славата на един от най-важните режисьори от новата вълна.


В сака си държи няколко награди от филмовите фестивали във Венеция, Москва, Берлин и Кан, но пътят му започва от Южна Корея и Париж. След като ни напусна на 11 декември, се обръщаме за малък резен история, седнала до вечните му филми. Те не се провалят в задачата си да повдигат вежди, пък и са винаги готови да легнат в ролята на главния герой, част от поредния критичен спор.

Крокодилите и одраните жаби са добро начало
Ким е роден в северната част на Южна Корея и когато е на 30, заминава за Париж, за да преследва извивките на изящните изкуства. Връща се 3 години по-късно на родна земя и печели награда за сценарист, от което прави нискобюджетна стъпка с филма Crocodile от 96-а. Извоюва любовта на критиката из Корея, но истинският успех започва да се върти около името му два филма по-късно – с The Isle, който въпреки високата си оценка е отложен в Англия. Там считат сцените с одрана жаба и осакатена риба за прекалено насилие срещу животните: "Сготвихме и изядохме рибата в знак на признателност. Има много жестокост към животните във филмите ми и ще живея с вината до края на живота си", казва режисьорът. Жуженето около казуса продължава и в американските медии, на които Ким отговаря: "Да, притеснявах се от този факт. Но начинът, по който аз го виждам, е, че храната, която консумираме днес, не е много по-различна. В Америка вие ядете свинско, телешко и убивате всички тези животни, а хората, които ги ядат, не са съдени за това клане. Изглежда по-жестоко на екран, но не виждам разликата".

 

Провокативността печели точки
Въпреки че Ким Ки-Дук е известен с изключителна бруталност в кадри, шедьовърът му – и едно от големите произведения на съвременното корейско кино – Пролет, лято, есен, зима... и пролет, е мощна и загадъчна притча, която внася спокойствие, но и те хваща за гърлото. До 2012 той вече е "болен ум" в очите на много хора и поредният списък от въпроси се реди след филма му Pieta. Той ни води през живота на един син, който казва на предполагаемата си майка: "Ако наистина си ми майка, изяж това", след което ѝ дава кърваво месо, част от самия него. Следват още по-противоречиви сцени (да, точно така), а тормозът тук, казват критици, е по-скоро метафоричен по най-лошия възможен начин. Е, все пак Ким грабва Златния лъв от Венеция и трябва да запомним, че някои филми не са за всеки, защото киното невинаги е вход към измислен и нов свят. Понякога е вход към нечий ум, който се опитва да разбере точно най-неразбираемите неща.



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.