22 януари 2021 текст Тео Чепилов
Напоследък сме свикнали бруталните драми да идват от гетото, пълни с грозни интериори, сред които камерата се клати, а героите са на ръба на човешкото.
Овен с актьорска игра за Оскар във всички роли Pieces of a Woman впечатлява с изящния си начин на заснемане – цялата трагедия се разиграва сред ярки цветове и красиви кадри, дело на Бенджамин Льоб, иначе зад камерата на зловещата класика Mandy. За последно оставихме най-големия шок – сценарист на филма е Кейта Вебер, която преживява същото в истинския живот, като единственият начин да запази разсъдъка си е да избяга в Берлин и да напише този скрипт. Бащата на нейното дете пък е партньорът ѝ в личен и професионален план Корнел Мундруцо – режисьорът на този филм. За пореден път болката в реалността води до катарзис през изкуството, а най-грозното страдание е гориво за красота. Защото въпреки трагичната си тема Pieces of a Woman създава усещане за надежда, за вечното ново начало, за кръговрата на вселената и нашата малка роля в него. По тази линия можем да го сравним с филмите на Ингмар Бергман.
Pieces of a Woman със сигурност не е лесен за гледане, но ако се престрашите да си го пуснете – няма да съжалявате. Или поне няма да останете безразлични.
Pieces of a Woman е пълна противоположност на тази концепция: действието се развива в съвременен Бостън, американска висока средна класа, където перфектната на повърхността двойка Марта (Ванеса Кърби) и Шон (Шая Лабъф) очакват появата на своята дъщеричка. Единственият проблем на хоризонта изглежда властната майка на героинята, налагаща контрол с помощта на пасивно-агресивни ходове (в ролята невероятната Елън Бърстин). После идва самото раждане, предадено със заснета почти в един кадър 24-минутна сцена, пред която всичко досега по темата в киното бледнее. Драмата влиза в живота на Марта и до края на филма проследяваме как тя се справя с тъгата, изживява своя траур и постепенно успява да залепи малките парченца, на които е разбита душата ѝ.
Ванеса Кърби прави ролята на живота си, в напълно непозната територия за феновете, които я асоциират предимно със секси имидж и студено излъчване в Короната и Мисията невъзможна. Шая Лабъф за пореден път доказва, че има причина отново и отново да повтаряме името му – тук като опечален баща, който се бори със собствените си демони, като изпълнението се нарежда в личния му топ сред роли като Джейк от Американски мед и Тайлър от The Peanut Butter Falcon. Елън Бърстин пък успява да ни разплаче по един съвсем различен начин от финала на Реквием за една мечта.
Горе Коментари (0)
Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.