Андрей Тарковски: 7 задължителни филма

29 април 2021 текст Тео Чепилов
Макар и само със седем заглавия, заснети в продължение на 25 години, руският екранен магьосник Андрей Тарковски има съвършена филмография.


Доказателството за това е как 35 години след смъртта му всеки от тези филми все още е обект на анализи, дискусии, изучаване, възхищение и – често – безочливо плагиатство. Затова и той има завинаги запазено място сред гениите на 7-ото изкуство като Бергман, Антониони и Фелини. Андрей Тарковски е роден в крайно некинаджийското село Завраже, Юревецки район, Ивановска промишлена област, в семейство на поета легенда Арсений Тарковски и литераторката Мария Вишнякова. Баща му ги напуска, когато Андрей е едва тригодишен, и малко по-късно с майка му се преместват да живеят в Москва, където тя издържа семейството като коректор в печатница. Поне средата оказва своето влияние: Тарковски е съученик с поета Андрей Вознесенски, изучава изобразително изкуство и посещава курс по роял. След серия от творчески търсения, сред които художествено училище, Московския институт по ориенталистика със специалност арабски, Всерусийския научноизследователски институт по цветни метали и научна експедиция в Турухански район на Красноярския край, Сибир, Тарковски най-после намира своя път. Именно през тази година, прекарана в тайгата, той преосмисля бъдещето си и решава да стане режисьор.

"Поезията е усещане за света, специфичен начин за свързване с реалността", коментира мистицизма в работата си Тарковски и добавя: "Изглежда, че всеки оригинален аспект в работата на истинските писатели, истинските творци, музиканти, кинодейци, винаги има своите по-дълбоки корени. Затова да намериш вътре референции към миналото е неизбежно. Нямам представа откъде идва това. Може би не е характеристика на нашето духовно отношение, а просто типичен аспект на времето. Защото въпреки всичко времето е обратимо." Тарковски по традиция не обича да говори за филмите си, оставя това на всички онези, докоснати дълбоко от тях.

Андрей Рубльов
Този шедьовър разказва за руски иконописец, който става свидетел на брутално насилие, дава обет за мълчание и опитва да намери отново душевен мир чрез творчеството си. Един от гениалните моменти във филма пък е визуалното просветване на финала, когато след безкрайно много мрак и жесток натурализъм изведнъж идват цветовете.


Иваново детство
Първият пълнометражен филм на Тарковски е едно добро начало за тези, които тепърва опитват от творчеството му, макар и тук да се забелязват вече опити за разчупване на общоприетите конвенции в киното. Действието се развива през Втората световна война, а историята се върти около 12-годишно момче на име Иван Бондарев, решено да отмъсти на всяка цена за смъртта на майка си и сестра си, даже като жертва детството си, за да бъде разузнавач.


Носталгия
Това е първият филм, който Тарковски режисира извън тогавашния СССР, и една от по-малко известните му творби, която обаче носи всички елементи от почерка на гения. Носталгия е поетичен прочит за безсмислието на нашето съществуване, особено що се отнася до творчеството и значението, което отдаваме на него. Сюжетът пък се върти около писател, който рови в живота на композитор.


Жертвоприношение
Последният филм на Тарковски излиза на екран броени месеци преди смъртта му, а историята е доста заплетена, даже по стандартите на режисьора: театрален актьор, превърнал се в критик, колекциониращ странни събития, открива, че предстои Трета световна война, която ще унищожи човечеството. Не му остава нищо, освен да се опита да омилостиви Бога.


Соларис
Тази екранизация по едноименния роман на полския писател Станислав Лем съвсем заслужено се озовава редовно в списъците за най-велики филми на всички времена. Тарковски също така сменя завинаги посоката на целия жанр, като добавя във фантастиката невиждана дотогава философска дълбочина. Историята: психолог е изпратен на станция да разследва смъртен случай само за да открие, че близката планета има собствено съзнание.


Огледало
Друга всепризната висока точка в киното е този филм от 1975, който сам по себе си е изследване на човешката памет, но покрай основната си тема задава редица фундаментални въпроси за смисъла на живота. Структуриран като нелинейни проблясъци, спомени и сънища, Огледало е отчасти автобиографичен, отчасти пророчески филм за мъж, който умира сред поток от картини.


Сталкер
За много филми се твърди, че трябва да се гледат, вместо да се чете за тях, но в случая на това е стопроцентова истина. Това не е кино, а медитативно преживяване със средна дължина на кадъра 88 секунди, което променя съзнанието завинаги. Сюжетът има значение дотолкова, доколкото ни води за ръчичка през Зоната. Истинското пътешествие, както винаги е във вид на вътрешна промяна, а не в крайната точка на приключението. Много творци твърдят, че са готови да умрат за изкуството си, Тарковски в действителност го е направил – той почива в резултат на заболявания от дългата снимачна програма на Сталкер в редица токсични локации, сред които изоставена водна електроцентрала край Талин. Затова пък филмът остава завинаги.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098