Филм на седмицата: Фестивалът на Рифкин

1 юни 2021 Тео Чепилов
Уди Алън е най-стабилно работещият режисьор на планетата и въпреки че е на 85, не спира да пуска филм всяка година. С Фестивалът на Рифкин нюйоркчанинът чуква юбилеен петдесетак.


На този етап от кариерата си той вече е изградил толкова специфичен стил, че просто е невъзможно да сбъркаме почерка му с никого другиго. Неслучайно сред феновете и киноманите всеки следващ негов принос към седмото изкуство е познат просто като „новият филм на Уди Алън“. Фестивалът на Рифкин е именно това – не е най-великият филм в историята, но е с класи над повечето продукции, които се борят за вниманието ни в пренаситения със заглавия кино афиш напоследък. Най-важното – няма да разочарова феновете на режисьора, защото съдържа в себе си всички елементи, които толкова обичаме. Хаплив диалог с иронични подмятания, изобилие от обрати и една дълбока проникновена тъга за бремето на съществуванието.





Историята ни пренася в божествения курортен град Сан Себастиян, разположен насред на Бискайския залив в Испания, където тече фестивалът от заглавието. Запознаваме се с Морт Рифкин, неособено успял киноман и бивш университетски преподавател, борещ се да довърши първия си роман. По-сериозен проблем в живота обаче е значително по-младата му и изключително привлекателна жена, която всъщност е причината изобщо да са на събитието. Тя се занимава с пиар кампанията на нов филм на френски режисьор, когото всички смятат за гений. Самият Рифкин има особено мнение за творчеството на младежа, както и за естеството на отношенията между него и съпругата му. Като черешка на тази тъжна торта идват болки в сърцето на главния герой, които водят до лекарска намеса и серия от усложнения.

Предимствата на Фестивалът на Рифкин, извисяващи го пред типичните творби на Уди Алън, са визуалните препратки към любимите филми на главния герой. Той изживява събитията от живота си през видения и сънища, вдъхновени от емблематични сцени на Фелини, Бунюел и Годар. Пресъздадени с безкрайна любов към киното от един истински завършен ценител и с иронията, на която само Уди Алън е способен, тези парченца са шепата звезден прах, превръщаща филма от забавление в изкуство. Специално трябва да споменем и винаги невероятния Кристоф Валц в ролята на Смъртта от Персона на Ингмар Бергман.

Актьорският състав е значително по-скромен от имената, които сме свикнали да гледаме в продукции на Уди Алън, но пък върши чудесна работа. Уолъс Шон в ролята на Морт Рифкин се справя отлично със задачата да влезе в обувките на невротичния, леко смотан образ, протагонист в повечето филми на режисьора. Шон вече има завиден опит с Уди Алън, след като сме го гледали в Манхатън, Дни на радиото, Сенки и мъгла, Мелинда и Мелинда, както и Проклятието на нефритния скорпион. Джина Гершън (Лице назаем, Обвързан, Вътрешен човек) краси екрана в ролята на неговата половинка, а Луи Гарел (Мечтатели, Малки жени) дразни по един доста забавен начин.

Фестивалът на Рифкин определено не е от филмите, които ще променят света, но неминуемо повдига въпроси за смисъла на живота. От позицията на легенда в края на кариерата си Уди Алън има пълното право да ги зададе. Отговорите остават за зрителя, както и усещането за непълна, но достатъчна удовлетвореност.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.