Stranger Things и култът към 80-те: Без спойлери, с вълнението на нърдове

8 август 2022 текст Ивайло Александров
Още с излъчването на първия си сезон Stranger Things направи сериозна заявка за един от най-обичаните сериали изобщо. 6 години по-късно четвъртият му сезон е вторият сериал в историята на Netflix, който прехвърля 1 милиард гледания. Но докато вече никой не коментира първенеца Squid Game, Stranger Things продължава да бъде тема на разговор за милиони фенове, да генерира цунами от мемета и да се превръща във феномен. А тепърва предстои последният, пети сезон. Какво обаче прави Stranger Things толкова притегателен?



Отговорът е само един – поклонът, който сериалът прави към 80-те години на ХХ век. Създаден от братята близнаци Мат и Рос Дъфър, родени през 1984, сериалът е тяхното обяснение в любов към духа на десетилетието, в което те самите са били деца. И са напълнили творбата си със стотици любовни писма – дискретни или очевидни намигвания към цялата поп култура на онази епоха. Съчетани с грамадната доза талант и страхотната история, без които Stranger Things не би бил тази красива масова лудост, която е.

Хайде да видим какви, къде скрити, къде съвсем явни препратки към култови моменти отпреди 30 – 40 години, правят Stranger Things толкова вълнуващ вече четири сезона.

Музиката


Повечето деца на 80-те си спомнят онази декада основно със звук. Със синтезаторите, които влязоха в популярната музика, с бийтовете, с абсолютния възход на поп музиката. Все пак това е десетилетието, в което върховете завоюваха Мадона и Майкъл Джексън. Но и годините, когато синт попът обви света в мрачна синтетична прохлада. Тогава и хеви метълът продъни ушите на смотаните пуритани, а рошавите младежи с дънкови елеци и тениски с черепи бяха плашещи, но яки. Затова и по отношение на музиката, която звучи от сериала, зрителите му се делят на две групи: радостно възкликващи хора на средна възраст, чули забравен хит като разкошната Running Up That Hill на Кейт Буш, и младите представители на поколението Z, които пръснаха Spotify с Master of Puppets на Metallica (песен, издадена над 15 години преди да се родят) и дори я качиха в класациите. А вечната гей-диско класика на Dead Or Alive You Spin Me Round (Like a Record) не ви ли накара да затанцувате в креслото пред телевизора?

Филмите


Невъзможно е да си бил хлапе в края на 80-те и началото на 90-те и да не си гледал десетки хоръри и приключенски филми. Очарователни фантастични кино приказки като Goonies, Извънземното, Ловци на духове, Полтъргайст. Децата протагонисти в Stranger Things са съвсем релевантно допълнение към Клуба на загубеняците от То или бандата Дяволчета от Goonies. Нали се сещате как Дъстин с помощта на гениалната Сузи и нейните хакерски способности промени оценките си още в началото на сезона? По-досетливите ще си спомнят за WarGames от 1983, в която Матю Бродерик с компютър предотврати ядрена война. Ами работата на Стийв във видеотека, в която има картонена фигура на Фреди Крюгер. Със сигурност много американски киномани са пляснали възторжено, когато Вики връща касетата с Fast Times at Ridgemont High – класика за трите важни неща: секс, наркотици и рокендрол. Матю Модайн, който изгря на екран именно с култови осемдесетарски ленти като Vision Quest и Full Metal Jacket, играе „Папа“ в сериала. И една от най-явните референции – Арджил спокойно може да се вмести във всеки от филмите на Cheech & Chong.

Игрите



Целият сериал е абсолютен поклон към легендарната серия настолни игри Dungeons & Dragons. Дори демоните и злодеите във филма носят имена на такива от играта (защото децата герои като истински заклети фенове използват тях) – демогоргон, Векна. И макар в България тя никога да не е стъпвала официално, за поне едно поколение на запад тя е по-култова от нашите Не се сърди, човече, Дама и Домино накуп. Аркадните игри обаче, както и стрелбищата, дори тук бяха супер популярни и само видът на конзолата с джойстиците, изправена в игрална зала или бар, карат забравени сигнални лампи в главата (и рефлекси в китките) да светват изненадващо. Бърлогата на дракона, Пак-ман, Змията (гъсеница в оригинал) са само част от игрите, които се мяркат не чак дотам мимолетно в Stranger Things. И да, играли сме всички от тях във входове, трансформирани като игрални клубове.

Стилистиката
Още логото на сериала е еднопосочен билет към 80-те. Братя Дъфър ловко са използвали шрифт, който неизменно буди носталгия. Нарича се ITC Benguiat по името на създателя си Ед Бенгиат, който го разработва през 1978 и с неоновите си контури и специфични форми сам крещи 80-те. А постерите за всеки сезон напомнят визуално на тези на Междузвездни войни, Индиана Джоунс, Завръщане в бъдещето, Извънземното. Оттам насетне цялото шоу е като извадено от тази епоха. Телевизор с издут кинескоп, плакати на The Thing и на младия Том Круз, яркосин или цикламен грим на момичетата, вдигнати с лак за коса бретони, електрикови и пъстри дрехи или в случая на Еди – деним от глава до пети и нашивки и значки на метъл групи. Уокмен! Касетка на Iron Maiden. Класически грозните американски автомобили от 80-те. Видеокасетите и видеотеките. Домашните телефони с шайба. Студената война. Шрифтът Stranger Things е ситуиран толкова убедително в това днес така романтично десетилетие, че е неизбежно да си живял в онези години и сериалът да не прокара пръсти през всички струни на душата ти.

Стивън Кинг


Ако има едно нещо, за което Stranger Things категорично подсказва, това е явното преклонение на братя Дъфър към творбите на Стивън Кинг – както книгите, така и филмите, вдъхновени от тях. Визуално, идейно, като атмосфера и вдъхновение Кинг е винаги някъде там – къде явно, къде само загатнато. За някои моменти ще се сетят само истински фенове на Кинг – например сцената с децата от сериала на жп линията в гората, която е директен римейк на Stand By Me по Кинг. Други, като репликата от лелята на Ел: „Не сте ли чели Стивън Кинг” пък са съвсем открит намек. Образът на Ел е откровено вдъхновен от Чарли Макгий или Подпалвачката. Вдъхновението от То пък е навсякъде – сериалът започва с четири момчета, приятели в техните предтийнейджърски години. Клубът на загубеняците в То също е група приятели в тази възраст. (Stand By Me (по новелата Тялото), както и Капан за сънища разказват точно за такова приятелство.) Хулиганът, който заплашва с нож Дъстин силно напомня на Хенри Бауърс, който изряза инициалите си в корема на Бен Хаском. Джойс пита Уил наистина ли не го е страх от клоуни. Макар първият филм да излиза през 1990, книгата е издадена през 1986. А повечето от книгите на Стивън Кинг излизат с корици, заглавията на които са изписани, да, с шрифта ITC Benguiat. И най-интересната скрита бомба във финала на четвърти сезон – Лукас чете на глас на кататоничната Макс Талисманът – великолепната дарк фентъзи приказка на Стивън Кинг и Питър Строб от 1984. Съвсем наскоро стана ясно, че Дъфър ще продуцират сериал по романа. А какво мисли Стивън Кинг за Stranger Things? Писателят не пропуска да похвали сериала в Twitter. Дори написа: „Да гледаш Stranger Things е като да си пуснеш Най-доброто от Стивън Кинг. И имам предвид в добрия смисъл.”

А вие какво забелязахте?
Разбира се, това е просто основа и мощен извор на вдъхновение, от който братя Дъфър гребат смело и забъркват с шепи, така че да накарат всеки, покорен от осемдесетарската стилистика и романтика, да гледа сериала с много повече от интерес към самата история – феновете потъваме в него, сякаш са ни пуснали филм, който сме забравили да върнем във видеотеката от 30 години и е отлежал по най-добрия начин. И всичко това са само част от хилядите дребни, но вълнуващи кукички, които ние уловихме в Stranger Things. А вие какво друго забелязахте?


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.