Мартин Скорсезе: 10 задължителни филма
19 февруари 2021 текст Тео Чепилов
Мартин Скорсезе е универсално признат за най-добрия жив режисьор най-вече заради умението си да се разхожда до различни жанрове с краен резултат, при който става трудно да го сгрешим с някой друг.
Сред темите, които видимо измъчват твореца и персонажите му, е вечната борба между нормите в обществото, религията и вътрешния порив на душата. Не е за чудене, че преди кариерата в киното Мартин Скорсезе флиртува с идеята да стане свещеник. Израснал в католическо семейство в Литъл Итали, Манхатън, той става свидетел от първа ръка на голяма част от историите и взаимоотношенията във филмите си. Родителите му работят в шивашката индустрия, далеч от света на мафията, но по това време представителите на Коза Ностра не се прикриват – всички знаят кои са шефовете на квартала и къде са паркирани кадилаците им. Малкият Марти страда от астма, затова избягва игри с другите деца. Вместо това наблюдава света от прозорец с изглед към улицата и пътешества в мрака на киносалоните, където гледа филм след филм.
Още от второто му студентско филмче What's a Nice Girl Like You Doing in a Place Like This? става ясно, че Скорсезе има таланта да пренесе френската нова вълна в Америка. Следват пълнометражният му дебют Who's That Knocking at My Door, в който Харви Кайтел играе главната роля, а монтажист е Телма Шунмейкър – бъдещият му вечен колаборатор. Филмът печели фестивал в Чикаго, където младият бъдещ най-уважаван критик в историята Роджър Ебърт го обявява за шедьовър. Единственият начин да стигне до кината обаче е с помощта на съмнителен дистрибутор с основен бизнес порнография, който добавя секс сцена, за да може да продава лентата. Филмът все пак привлича вниманието на легендарния продуцент Роджър Корман, а останалото е история.
"Понякога наричат филмите ми елементарни. Приемам това за комплимент. Да направиш нещо елементарно е най-сложното. Семплото е трудно. Семплото отнема много усилия", коментира режисьорът. Мненията за проектите му са противоречиви, но едно никой не може да отрече – филмите на Мартин Скорсезе остават в съзнанието, преследват те с асоциации, сещаш се тях години наред.
Селекцията по-долу е строго субективна и изразява единствено личното мнение на автора. Трудно е да побереш 60 години кариера само в 10 филма, но опитът си заслужава.
Коварни улици
Шофьор на такси
Разяреният бик
След работа
Кралят на комедията
Добри момчета
Казино
От другата страна
Злокобен остров
Вълкът от Уолстрийт
През годините във филмографията му има арт проекти с бюджет на курсова работа, както и високотехнологични блокбъстъри, тежки драми и документалки, откровени сатири и комедии с бонус мюзикъл. Макар че е най-известен с гангстерските си заглавия, Скорсезе е много повече от просто крими режисьор. Затова и в списъка с филмите му се усеща една лека биполярност – след всеки комерсиален успех той прави неочакван арт проект и така все едно отмива спомена и изчиства съзнанието си.
Най-автобиографичният от всички криминални филми в каталога на Скорсезе. Историята е вдъхновена от чичо му, който винаги се забърква в неприятности и някой трябва да го спасява. Това е и първият му съвместен проект с Робърт де Ниро. Смело може да се каже, че Гай Ричи е гледал Коварни улици повече от веднъж.
Един филм за самотата и клиничната депресия, която може да избие в най-шокиращи посоки. Робърт де Ниро играе завършен психопат, който цъка хапчета и обикаля из улиците на нощен Ню Йорк. Сценарият на Пол Шрадер е една от най-високите летви в категория психологически профил на героя, а през годините филмът се е превръща в абсолютен култ с доста опасни фенове, които повтарят: You talkin' to me?, често без повод.
Четири години след като Шофьор на такси печели Златна палма в Кан и получава четири номинации за Оскар, Скорсезе мисли, че кариерата му е свършена – проблемите му с наркотиците го вкарват в болница и краят изглежда близо. Там обаче го посещава Робърт де Ниро и го връща в играта с Разяреният бик. Резултатът от тази колаборация е абсолютен шедьовър, считан и досега за най-добрия му филм.
През 80-те светът на киното се променя и Мартин Скорсезе наново трябва да намери своето място там. За да се научи да снима филми по модерния арт-хаус начин, той наема за първи път бъдещият си щатен оператор Михаел Балхаус и прави тази черна комедия на един дъх, както в доброто старо време. Резултатът е нетипичен Скорсезе филм, но пък страхотен във всяка едно отношение.
При излизането си този филм е тотален провал, защото теми като обсесия със славата и стендъп комедия все още са далече от мейнстрийма. Хората искат да гледат Де Ниро с пистолет в ръка, не с микрофон. От позицията на времето обаче Кралят на комедията е една проникновена сатира на шоубизнеса, както и очевидно вдъхновение за Жокера на Тод Филипс.
Каквото и да се каже за Добри момчета, няма да е достатъчно – това е най-мъжкият мъжки филм на всички времена и класика на класиките в гангстерския жанр. Заснет с романтична ретро палитра, пълен със сълзливи хитчета, но в сърцевината си един суров уличен филм за реалностите на престъпния свят, базиран на реални лица и събития. Робърт де Ниро, Джо Пеши и Рей Лиота играят ролите на живота си, а детайлите в епичната история са толкова много, че средният фен на Скорсезе го е гледал над 20 пъти.
Може да се приеме, че Казино е втора серия на Добри момчета, с различни герои и история, но със същия дух и енергия. Този път костюмите са в крещящи цветове, в духа на 70-те, а насилието е качено на следващо ниво. Това прави филма още по-епичен, а също така и по-дълъг – близо 3 часа. Благодарение на камерата на Робърт Ричардсън и сценария на Николъс Пиледжи те прелитат за миг – толкова адреналиново е цялостното усещане.
Мартин Скорсезе има само един Оскар за режисура – точно за този филм. Пак е добро постижение - най-добрият режисьор на всички времена, Алфред Хичкок, няма и толкова. Ако някой заслужава специална награда тук, то това е Леонардо ди Каприо, който прави ролята на живота си в каст, пълен със звезди. От другата страна е и един от малкото случаи, в които римейкът е по-добър от оригинала. Франк Костело пък, изигран от Джак Никълсън, е злодей, заслужаващ място в Залата на славата на отрицателните герои.
В цифрово отношение това е един от най-успешните филми на Мартин Скорсезе – близо 300 милиона долара приходи. За целта помага пълният с обрати сюжет на Денис Лихейн (Реката на тайните, Жертва на спасение), но при всички случаи основна заслуга има психо атмосферата в целия филм, която просто те стиска за гърлото и не те пуска до края. Много хора твърдят, че са се досетили за финала. Много хора говорят глупости и това е доказано.
Ако има нещо, което е запазена марка на Скорсезе или поне той е режисьорът, който го прави най-добре, то това са летящите поредици от събития, озвучени с глас зад кадър. Вълкът от Уолстрийт е най-високата точка на тази изразна форма. Филм, който е толкова забавен, че ни кара да забравим колко сериозна всъщност е темата с борсовите машинации. Съвсем не е за чудене, че една от многото награди, които филмът спечели, бе за Ди Каприо – Златен глобус за Най-добър актьор в мюзикъл или комедия. Съвсем заслужено – битката на бавни обороти е една от най-смешните сцени в историята на киното.
Горе Коментари (0)
Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.