The Chair – 21-ви век в една катедра по литература в САЩ

14 септември 2021 текст Десислава Желева
Корейка, млада чернокожа дама и възрастна бяла жена влизат в един бар.... Всъщност, в университет. Така започва не виц за расовото разнообразие, а историята в най-новия сериал по Netflix.


The Chair е сериал, за който едва ли ще чуете или прочетете кой знае колко. Лишен е от мащабна зрелищност, не избухва в някой от модерните фантастични или фентъзи жанрове, не е исторически и епичен, не е напрегнат и няма да ви държи на тръни през цялото време на шестте епизода, дълги около 30 минути. Но (разбира се, че има “но”) това е идеалният сериал за онези книжни плъхове, които винаги са обичали обстановката в университета и класните стаи или просто академичните проблеми, свързани с литературата.

The Chair вниква в един семестър от живота на голям американски университет, в който начело на факултета по литература току-що е застанала Джи-Юн (Сандра О) – дама от корейски произход, която донякъде символизира желанието на ректора да бъде в крак с очакванията за расово и полово разнообразие в кампуса. Дали се получава? Трудно, тъй като в катедрата по литература разделението на стари закостенели преподаватели и млади либерално мислещи академици е повече от очевидно. От едната страна са възрастните бели хора, които влизат в залата за лекции, четат сериозен анализ на литературно произведение и си тръгват. От другата е млада чернокожа преподавателка, която не само използва Twitter, за да споделя цитати от Моби Дик, но и подтиква студентите да създават музикални парчета в стил Хамилтън, в които да анализират творбата на Мелвил. Как трябва да се преподава литература на младежи в 21-ви век?

Джи-Юн търси баланса между различните начини на преподаване, като междувременно се стреми да удовлетвори желанието на студентите за излизане от канона на досегашните схващания на текста. Те се интересуват от това дали Хенри Мелвил е биел жена си, а не толкова от приятелството му с Натаниел Хоторн. Интересуват се от жените и тъмнокожите в литературата. Търсят гласовете на малцинствата, крещят срещу всяка проява на нещо, което намират за фашистко. Привилегировани ли са белите писатели? А белите преподаватели? А белите по принцип? Да, да, тези въпроси карат немалка част от нас да завъртят отегчено очи, защото, нека си признаем, на никого не му е притрябвала поредната продукция, създадена просто за да бъде политкоректна и цветна. Случаят тук не е такъв, тъй като в The Chair присъства едва доловим намек за ирония и сарказъм - намигване именно към изпадащите в крайности хора, които изтръпват, ако в стаята им няма поне по един представител на всяка раса. Дали това е проява на крайност или опит за свръхкомпенсация на нещо, зрителите преценяваме сами.

Освен в проблемите на преподаватели и студенти от факултета по литература, The Chair ни въвлича и във фина любовна история, фокусира ни върху връзката между осиновено дете и майка му и изсипва цяла торба хумор, който превръща сериала в свежо изживяване. Сандра О е добре познато телевизионно лице от сериали като Анатомията на Грей и Убивайки Ийв. Главната ѝ роля в The Chair е приятна, напълно адекватна за нея и е един от плюсовете на сериала. Пък и това наистина са едва 6 епизода, в които дори се появява Дейвид Духовни, който играе…Дейвид Духовни. Забавно е, стига да знаем кой е Ахаб.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098