Прологът на Jurassic World: Dominion с един по-реалистичен облик на динозаврите

24 ноември 2021 текст Анастасия Стоева

Поредицата Jurassic Park всява ужас, възхита и страхопочитание в душите на поколения наред. Навярно много от нас помнят трепкащия образ на велоцирапторите в стария обемист телевизор късно вечер, оживял по-късно през нощта в детските ни сънища. Макар и вече позабравили мечтата да се покатерим на гърба на диплодока и да се повозим, ние все още с копнеж обръщаме поглед 65 милиона години назад във времето, когато на Земята са властвали тези великолепни създания.




18 години след първата продукция, режисирана от Стивън Спилбърг, се завръщаме в света на динозаврите с шестия поред филм от франчайза (съответно третия, който носи името Jurassic World). Филмът предстои да излезе догодина, а на 23 ноември продуцентите ни изненадаха с петминутен промоклип.

След успеха на първия филм от 1993 година поредицата страда от известна повторяемост и, колкото и парадоксално да звучи, прекалена креативност. Новите опасности, които героите срещат, граничат с абсурда и надхвърлят всякакви научни основания. Получава се така, че художествените рискове, обрисувани в сюжета, се превръщат в рискове, заплашващи ефективността на самите филми. Колкото и да е интересна идеята за генномодифицирани динозаври, превърнати в машини за убиване, това до голяма степен отдалечава филмите от първоначалната им концепция, а именно загубата на контрол на човека върху природата.

Разбира се, по-късните продължения на Jurassic Park имат и своите силни моменти, които извикват съпричасност в зрителите. Такава е например сцената, в която от отдалечаващ се кораб наблюдаваме отчаяните последни мигове на обгърнат в дим и пламъци брахиозавър. Прологът на новия филм Jurassic World: Dominion е много силен в този аспект. Откриващите кадри ни пренасят във времето на праисторическите влечуги, за да ги видим в естествената им среда. Този портрет на динозаврите е толкова точен вероятно благодарение на младия палеонтолог и консултант на продукцията Стийв Брусати, познат на българската публика от книгата си Възход и падение на динозаврите. В известен смисъл нищо не различава тази картинка от кадри, уловени в днешната савана – стадо дебелокожи тревопасни спокойно крачи към близкия водоем, дребни хищници се боричкат за последните остатъци мърша, а в тъмнината на влажна пещера всеяден пернат крадец се докопва до нечии скрити яйца.

Динозаврите отдавна се нуждаят от такава интерпретация, сякаш напоследък останала на заден план за сметка на двойна доза екшън и напрежение. Още повече, че това е интересна връзка между миналото и настоящето: когато любимият на всички тиранозавър рекс пада убит в битка със свой месояден конкурент, виждаме миниатюрен комар – навярно виновникът за клонирането на същия този тиранозавър за целите на нестандартния увеселителен парк.

Следват сцени, силно напомнящи последния половин час от The Lost World (втория филм от поредицата), когато тиранозавърът сее хаос по улиците на Сан Диего. Този път обаче се наблюдава инересна промяна. Забелязваме, че основните причинители на суматохата са хората, които в страха си се втурват панически, блъскат се автомобили, а отчаяните потенциални жертви се събарят едни други на асфалта. В действителност за пръв път от много време огромният хищник не изглежда да изпитва неистово желание да схруска всеки срещнат представител на човешкия вид. Дали това означава, че е време да очакваме един по-осъзнат и интроспективен поглед върху човешката намеса в естествения ход на околната среда?

Надяваме се да е така. Докато с оптимизъм чакаме едно по-екологично ориентирано и задълбочено продължение на култовите филми, се наслаждаваме на страхотните специални ефекти, които надминават и най-дръзките ни представи.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.