Програмата

За 20-та поредна година отбелязваме Международния ден на анимацията с две специални събития на 28 октомври в кино Одеон.

Гладните за пакости и лакомства чакат Нощта на Вси Светии от първия ден на октомври, но тиквените фенери, страховити костюми и втрисащите истории започват да бълват от ефира далеч преди това и не бързат да го напуснат чак до Коледа. Ето на какво попаднахме ние, разглеждайки Хелоуин колекциите на най-популярните стрийминг платформи.

φ1.618 на Теодор Ушев е смел, авагарден и различен от почти всичко, което сме виждали на хоризонта на българското кино напоследък. Въпреки че е далеч от съвършенството, той съумява да проговори на универсален език, който работи добре не само за родната, но и за всеобщата реалност, именно защото бяга от реалността и се гмурка с главата напред в морето на илюзиорното. Сваляме шапка на удачния избор на картинни снимачни локации, добрия подбор на актьорите и успешните режисьорски похвати. Ушев кривва от източника (Пумпал от Владислав Тодоров) точно толкова, колкото е нужно, преработва хумора на романа, пренарежда и преобръща сцени, персонажи и сюжетни линии, за да създаде един екстравагантен фестивал на въображението.

„Във вечната битка между любовта и омразата, да изберем любовта не е достатъчно. Трябва да се борим за добротата.“

Лятото може и да се изнизва полека, но ние все още не сме готови да го пуснем да си отиде. На 18 септември от 20:00 сме на обръщателното колело на трамвай 10 в квартал Хладилника, където гледаме кино на открито с вход свободен.

Тази есен спиращата дъха документална поредица Европа отвисоко, която впечатлява с гледки към най-атрактивните културни и географски забележителности на Стария континент, се завръща с четвърти сезон на честотите на National Geographic.

Светът изгуби една от най-знаковите фигури в историята на киното - Жан-Люк Годар. Френският режисьор играе ключова роля в зараждането на Френската нова вълна заедно с Франсоа Трюфо и Ерик Ромер, създава класики като До последен дъх, Малкият войник, Алфавил и Лудият Пиеро, а бунтарският му дух започва цяла революция в индустрията.

Още от трейлъра си Три хиляди години копнеж по всички параграфи изглежда като необичаен филм. Наистина лентата е омайно шантава и всепоглъщаща, а от всеки диалог, всеки поглед и жест струи усещане за безкрайност. В основата на фабулата застава една щастлива в самотата си жена, която се натъква на причудлива бутилка в антикварно магазинче в Истанбул. Не е за пренебрегване, че дамата е прочут наратолог – в този филм историите са основна тема, като самата му форма е издържана в духа на разказаното слово. Задкадровият глас, който присъства през почти цялото време, обаче не е натрапчив и не отнема от динамиката на действието. Дори напротив: както казва героинята още във въведението, чувството на нереалност и приказният му характер по особен начин ни помага да повярваме в чудото и да го усетим като свое.

Където пеят раците е нежна и съзерцателна екранизация по едноименния роман на Дилия Оуенс. Филмът изплита ефирна нишка между любовта между хората и любовта към природата и изследва ранимостта на искрената и чиста човешка душа.  

Вълните бясно се разбиват във вълнолома; тъкмо сме опънали хавлията и сме потопили крака в прохладната пяна на водата, когато забелязваме необичаен силует върху песъчливото морско дъно.

Навън беснее буря, наркотиците и алкохолът са на килограм, а партито бушува с пълна сила. Какво обаче се случва, когато изчезне обхватът? Преди десетина години навярно отговорът би бил, че няма да стане нищо кой знае колко ужасно. В ерата на смартфоните и социалните мрежи обаче нещата са по-различни – маските падат, тръпки на безсилие преминават през костите ни и несъзнателно се подготвяме за един малък, личен апокалипсис.

Станаха ясни българските претенденти за Наградите на Академията за 2023 година. Един от тях вече отпадна, а друг наскоро обяви датата на премиерата си. Кои са селектираните заглавия и каква е причината за оттеглянето на Бягство?

Още с излъчването на първия си сезон Stranger Things направи сериозна заявка за един от най-обичаните сериали изобщо. 6 години по-късно четвъртият му сезон е вторият сериал в историята на Netflix, който прехвърля 1 милиард гледания. Но докато вече никой не коментира първенеца Squid Game, Stranger Things продължава да бъде тема на разговор за милиони фенове, да генерира цунами от мемета и да се превръща във феномен. А тепърва предстои последният, пети сезон. Какво обаче прави Stranger Things толкова притегателен?

И през не толкова натоварените месеци стрийминг платформите ни глезят с богат избор програми – в менюто ни този път влизат три епични фентъзита и един хипер реалистичен готварски сериал, който хапва шоутата на Рамзи и Джейми Оливър за закуска.

Изчистени черно-бели кадри, огнена стихия и изключително стилен Килиън Мърфи - това ни разкрива чисто новият тийзър на предстоящия филм на Кристофър Нолан. Не сме изненадани от пестеливото количество кадри и енигматичните абстрактни секвенции - така или иначе вече имаме представа за какво става въпрос в лентата, имайки предвид, че стъпва върху историята на Дж. Робърт Опенхаймер.

„За какво е един път, ако той не отвежда към храма?“ Това е последната реплика във филма на Тенгиз Абуладзе Покаяние и тя успява да улови самата му есенция. Тук храмът не трябва да бъде разбиран буквално. Той е символ на духовното в един прогресивно все по-пошъл и алчен свят, в който индивидът е поставен на колене, а палачът се кълне, че брадвата му трябва просто за отсичането на някое дърво.

Напусна ни големият български сценарист и режисьор Иван Черкелов. Както всички велики творци, и той остава сред нас, запечатан в изкуството си. Дебютният му пълнометражен филм Парчета любов се нарежда сред най-добрите български заглавия. Хронологично го следват Търкалящи се камъни, Стъклени топчета, Обърната елха (заедно с Васил Живков), Раци, Семейни реликви и Не влизай в пререкание с персонала на банята, обединяващият елемент между всички от които е човекът в търсене на смисъл.

Може ли човешко същество да се превърне в произведение на изкуството? И по-важното – на каква цена? С тези въпроси се занимават не една или две творби, а наскоро проблематиката бе отново засегната във филма на Каутер Бен Хания Човекът, който продаде кожата си.

Беше време, когато само киното произвеждаше летни блокбастъри, но разцветът на телевизионните платформи промени баланса на силите и сега чакаме поредния „горещ“ сериал толкова нетърпеливо, колкото преди се редяхме за билети. Ето какво се бори за вниманието (и дистанционните) ни тези дни.

„Научих, че не е достатъчно да изобличиш несправедливостта. Трябва да дадеш живота си, за да я пребориш.“

-Албер Камю, Праведните

В този анализ се стремим да избегнем всякакви конкретики относно сюжета на филма с оглед на това да не нарушим удоволствието от гледането на публиката. Целим по-скоро да насочим зрителите към важни послания, закодирани в творбата, и да изострим вниманието им към някои от най-забележителните детайли във филма.