Алехандро Ходоровски: 7 задължителни филма

26 март 2021 текст Тео Чепилов
Сюрреалистичната визуална поезия, изтъкана от абсурдизъм, който тенденциозно не се взема на сериозно. Така бихме квалифицирали визуалните експерименти на Алехандро Худоровски, които за по-удобно наричаме кино.


Той определя религиозните си вярвания като атеистичен мистицизъм и напук на ЛСД филмите си не употребява наркотици, даже не пие алкохол, не пуши и единственото месо, което си позволява, са спорадични морски дарове. Режисьор е само едно от безбройните занимания, които смело може да сложи на визитките си, наред със сценарист, романист, драматург, поет, есеист, театрал, актьор, монтажист, комикс артист, композитор, философ, мим, психолог, художник, скулптор и духовен учител. Премиерата на първия му филм през 1968 в Акапулко предизвиква бунт, а по-късно, за да снима брутално въздействаща сцена, той стига до немислими крайности на екран с една от актрисите си. Когато продуцент го принуждава да режисира филм по книгата Историята на О – нещо, което върви против убежденията му, Ходоровски предпочита да загуби правата върху шедьоврите си за 30 години и да избяга в чужбина пред това до отстъпи. Фенове са му творци в пълния спектър на музиката – от Питър Гейбриъл, през Уес Борланд до Мерилин Менсън. Даже Кание Уест, чието турне Yeezus е силно повлияно от естетиката на режисьора. Никълъс Уиндинг Рефн пък му благодари във финалните надписи на Живот на скорост. Можем да се досетим защо.

Алехандро Ходоровски е роден в семейство на украински евреи в Чили, където израства нещастен, дистанциран и затворен в себе си, с книгите като единствен прозорец към света. Според легендата той е заченат в нощ на скандали, след като баща му пребива и изсилва майка му. Мир и любов не са думи, познати в света му. Затова и при първа възможност той бяга в Париж и става част от театралната сцена, със странични гигове като клоунада и пантомима. През 1957 режисира първата си късометражка по новела на Томас Ман, а в началото на 60-те вече е част от мексиканските анархисти като създател на движението Panic Movement. Някъде там изгражда неподражаемия си и неподлежащ на описание стил.

От позицията на времето, за кариера от над 60 години Алехандро Ходоровски няма и 10 режисьорски кредита. Не това е изумителното обаче – предвид тематиката и изразните средства на филмите му учудващо е, че е успял да снима дори тези.

Фандо и Лиз
Премиерата на пълнометражния дебют на Ходоровски се състои през 1968 в Акапулко. Филмът документирано е заснет със сценарий от една страница, а историята (доколкото я има) се върти около Фандо, който заедно с парализираната си приятелка Лиз обикалят сред руините на света и се срещат с ужасяващи създания. Цялостното усещане е за особено лош кошмар или прекаляване с наркотиците, а публиката определено още не е готова за подобно кино. Прожекцията приключва с бунт – разгневени от филма, зрителите опитват да разкъсат режисьора и колата, с която той се налага да избяга, е обстреляна с камъни. Седмица по-късно ситуацията се повтаря в Мексико Сити, където избухва масов бой. Властите забраняват Фандо и Лиз, а авторът е почти депортиран, като продължава да получава смъртни заплахи години по-късно.


Къртицата
Този уестърн, напомнящ на халюцинация под въздействие на психотропни вещества, донася култов статус на Ходоровски. El Topo се прожектира в продължение на година, всяка една нощ в Ню Йорк под името The Mole, а един от най-големите му фенове е Джон Ленън, който осигурява 1 милион долара инвестиция, за да може режисьорът да снима следващ филм.


Свещената планина
Невероятно, но факт: Свещената планина е най-конвенционалният филм на Ходоровски. Вдъхновен от романа на Рене Домал Връх Аналог, той ни пренася на мистично пътешествие през история с безброй обрати, в която фигура, напомняща Исус, се движи през перипетии към върха на планината, в търсене на тайната за безсмъртието. Крайният резултат е нещо като оживяла картина на Салвадор Дали.


Света кръв
В ерата на безмозъчните филми на ужасите Ходоровски прави опит да се завърне в голямото кино със сюрреалистичен слашър, който носи усещането за микс между собствените му филми, Психо и Ръцете на Орлак. Макар и лишен от дълбочината на предишните заглавия в търсене на евтин шок, Света кръв събужда феновете и обожанието им отново обгръща режисьора.


Танцът на реалността
В определен етап от живота си повечето режисьори се връщат назад към детството. Ходоровски прави това с донякъде автобиографичния си нещо като мюзикъл и доказва, че макар и на 84, той носи в творчеството си още онази енергия на безстрашен бунтар. Филм, който раздели радикално мненията на феновете, но пък без съмнение е едно от най-незабравимите кино преживявания.


Поезия без край
Пътешествието в миналото на Ходоровски продължава и тук – все още сме в Чили, само че той вече е млад поет с крайни убеждения. Позицията, която заема, е да застане срещу капитализма, алкохола, църквата и семейните ценности. След серия от провокативни експерименти във филмографията Поезия без край носи една особена нормалност, която в случая на Ходоровски е по-плашеща от всяка друга психопатия.


Дюн на Ходоровски
През 1974 френска компания купува правата за екранизация на романа Дюн на Франк Хърбърт. Единственият възможен избор за режисьор е Ходоровски, който привлича към проекта Салвадор Дали и Орсън Уелс като актьори, Жан Жиро и Гигер за художници, а Pink Floyd и Magma са композитори. Вместо сценарий той изработва сториборд с размери на телефонен указател, който стряска всички киностудии. Дюн на Ходоровски така и не случва, но отделни елементи от него вдъхновяват сцени в Междузвездни войни, Пришълецът, Терминатор, Флаш Гордън и Похитителите на изчезналия кивот. Тази документалка разказва невероятната история на проекта.    




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098