Аферим! е описван като източноевропейски уестърн, в който двама своеобразни каубои – местният началник Костадин и неговият син Йоница – търсят избягал роб на име Карфин за парична награда от господаря му. По време на пътешествието си героите се срещат с разнообразни образи в румънското общество от средата на XIX век. Филмът е комедия, но сюжетът му се простира над границата между абсурда и трагедията.

Българската публика може би разпознава заглавието. Думата аферим е турцизъм, навлязъл в много балкански езици, и изразява похвала. Похвалата се появява и във филма, но действията на героите карат и тях самите да се колебаят дали е напълно заслужена.

Филмът изправя публиката пред серия от удари чрез поведението на героите и света в който се намират. В разрез с типичния главен герой Костадин е груб, агресивен и избухлив, изпълнен с ненавист към всички роми, които среща. Той е отражение на лицемерен, алчен и неподатлив на промяна сегмент от обществото. Пред очите ни Костадин отправя хули и нанася побой на всички, изправили се на пътя му, а същевременно се описва като справедлив човек. Предразсъдъците му се засенчват от тези на други персонажи, които са по-безскрупулни със своята жестокост, а неговото поведение е едва бледо отражение на околния свят.

Йоница въплъщава младежката наивност и доверчивост. Той е юноша, който боготвори всяка дума и действие на баща си, следва го послушно, изпълнява всичките му заповеди и не опроворгева нито един от противоречивите му коментари. Въпреки това, Йоница има съмнения за тяхната мисия и симпатизира на ромите, с които се засичат в хода на пътешествието си.

Една от първите изненади за зрителите на Аферим! е историческата реалност, че поробването на роми в Румъния е законно до средата на XIX век. Покупко-продажбата на хора е нормално явление на пазара и представя една от движещите сили на сюжета – примирението на хората със съдбата им и със света. Робите са си роби и не дръзват да мислят за друго, някои дори се опитват да се продадат отново, за да се избавят от глада. Началникът Костадин се интересува от своята задача и наградата, която го чака, а не от съдбата на издирвания престъпник.

Третият главен герой е избягалият роб. Карфин е злочест мъж, обвинен в кражба и избягал от своя господар. Научаваме, че престъплението му всъщност е прелюбодейство – съпруга на благородник го е пожелала и той не е могъл да я отблъсне. Целта на Карфин е единствено да избяга от сигурната смърт, която го чака в дома на жестокия господар.

Краят на Аферим! противоречи на всички очаквания за развръзка. След изминатия път и цветните диалози няма промяна в живота на героите. Задачата им е изпълнена, робът си остава роб, а светът - все толкова жесток.

По думите на самия режисьор: „Филмът се отнася не за миналото или настоящето, а за връзката помежду им.“ Раду Жуде ни предизвиква да вникнем в миналото, да го осмислим и да осъзнаем влиянието му върху настоящето. Предразсъдъците и жестокостта в Аферим! са неприкрити и неразбрани от героите в лентата – за тях светът винаги е бил такъв и такъв ще си остане. От днешната си перспектива публиката знае, че героите грешат и остават единствено въпросите „Какво сме готови да оправдаем по същия начин? А какво сме готови да променим?“